Като че ли едно от големите предизвикателства за мнозина е поемане на лична отговорност. Когато избираме да не действаме, избираме да оставим на други да дърпат конците за нас. Което пак си е избор. Но дали всъщност се осъзнава каква е силата на личната, вътрешна сила. Силата може да се използва по различен начин, но най-благотворното й влияние е да променяме и да умеем да заставаме зад личната си истина и желания. Помага, когато се промени виждането за отговорност и вместо да се смята за страшно и неприятно усилие, се разгледа като живеене на собствената сила.

Представете си, че сте в басейн сред хора. Мислите си, че не можете да плувате, а другите около вас могат. И решавате да се качите на нечий гръб, като се надявате да ви извади. Дали поради липса на вяра в собствените сили или недостатъчно самочувствие. В този момент какво ще стане с вас зависи от неговата способност и желание да изплува. Това е поставянето на резултата в нечии други ръце. Обаче вие ще се надявате да е успешно. Това е отдаване на силата ви на някой друг. Ще стоите в очакване някой друг да го свърши вместо вас и ще го обвините евентуално, че не се е справил добре или ще ви е удобно и задоволително, защото няма да се иска минимум действие от вас. Понякога очакванията не са толкова явни и ясни.

Понякога човек подсъзнателно се надява друг да се погрижи за положението му – да дойде партньор и да му даде липсващото, да го направи щастлив, шефът му да се досети за способностите му и да го повиши, вместо човек да използва вродените си таланти и да живее чрез тях, да иде на доктор и да го излекува, вместо да започне сам да се грижи за здравето си или да очаква партньорът му да се промени с цел да задоволи онова, което го прави нещастен, отмествайки фокуса пак към външен обект. Тогава хем има очакване някой друг да свърши работата за вас добре, хем има усещането за безпомощност, което се засилва с тази нагласа. За да се премахне чувството на безпомощност и да се задейства личната отговорност, човек е нужно да е брутално искрен със себе си.

Личната си сила я имаме работеща, когато имаме здрава връзка с реалността. С онази реалност, която съдържа факти какви сме, например постиженията или действията са добър преглед на реалността, за да затвърдят качествата ни. Когато се отчитат реалните ни действия и способности в движение, а не само искането ни. Защото човек може да иска да е нещо, може да го харесва, но това не значи, че го е постигнал. Забелязала съм, че често се случва и когато човек е в процес да гради личните си граници, да не иска да признае неприятните действия на някой. Отказването да се приемат факти. Дори наскоро имаше въпрос от една жена, как да накара близкия си да приемем факти, които всъщност вижда. Това е личен избор и не може да се повлияе на човек, който твърдо отказва дори да опита. Затова човек е способен да взема решения, задействани от силата му, когато признае истината и фактите, колкото и да са неприятни. Понякога това отказване може да е защитна реакция, която да го предпази от участие в конфликти или да го спаси от мисли след травматична ситуация.

Това отхвърляне го виждам и срещащо се сред духовните уловки. Ситуации, които не ни харесват, хора, неща, които не можем да променим и хоп – изгнорираме ги, защото така се проповядва покрай духовното търсене, човек да си смени фокуса и всичко ще е наред. Но това е игнориране и затваряне на очите. Личната сила съществува, когато човек вижда всички страни на монетата и избира към коя да клони и кое да развива. Личната сила е базирана на земно присъствие и душевна нотка. Там няма крайности към само духовното, или само материалното. Когато говорим за качества, за изгнориране, за лични проекции, за психическо развитие, за лична отговорност, там има факти и действия, а не само розови облаци. Много тънка е границата между Законът за привличането, където човек е нужно да се фокусира и получава повече. Да, ако не изпада в краен розов балон като игнорира нещата, които не му харесват. Което се отхвърля, продължава да стои там, все по-упорито.

Това е момент, в който, ако човек иска да промени себе си и живота си, е нужно да погледне смело на фактите, на истината. Това и е една от пречките да се поеме лична отговорност – човек не умее да преглътне фактите какъв е, примерно. Или какво е направил, или на какво е способен. Понякога приемането на истината е свързано със срам и вина. Но не е нужно да ги има. Нужно е човек да разбере, че сме тук, за да се развиваме. Че всеки прави грешки, които са просто натрупан опит. И че никога не е късно да се поеме отговорност и да се действа. Без значение какво е било миналото. Когато човек не осъзнава личната си сила, поемайки отговорност, се чувства все по-безпомощен. Вижда навсякъде затворени врати, светът е лошо място, някой може да се смили да му отвори вратата отново. Загубена енергия.

Осъзнаването на личната ни сила, ни помага да действаме, да откриваме нови врати и алтернативи. Това е силата. Личната отговорност да приемеш нещата и да откриеш нова по-красива версия за себе си. Защото никой външен не ни е длъжен, не е отговорен за нашите чувства, за липсите ни, за несигурностите. И когато човек започне да прави малки крачки и да се грижи за себе си, тогава ще се засили и вътрешната му вяра, че може. За да засили силата си, да се фокусира върху онова, което може да направи, а не да се хаби енергия за ролята на жертва. Това е усещането да станеш „притежател“ на твоето минало, на болката, на преживяванията, без да се вини никой. 

Поемането на лична отговорност е осъзнаването, че никой не може да отнеме енергията ти или да я насочи вместо теб. Енергията ни има фокус, тя е действие. И накъде отива, сме отговорни ние. И когато някое се оправдава, че друг е виновен или го е накарал, може просто да се преведе, че е упражнил повече натиск върху него, за да изпълни желаното и човекът не е издържал и сам е насочил действието си. Понякога подобно обръщане на гледната точка може да помогне на човек да излезе от кръга на жертва и да започне да действа. Да се почувства способен. Защото енергията е наша. И това, че сме слаби, за да застанем зад искането си, пак е наша работа. Колкото и грубо да звучи. Но това е реалността. Това е начинът човек да започне да действа. Като намери решение как да застава зад своята позиция. Как да притежава силата си. Всичко, което виждаме отвън е дублицирано вътре в нас. Всеки конфликт, който съществува отвън съществува и в нас. И когато открием тези конфликти и ги разрешим, връщаме и удвояваме личната си сила и способност. Това е личната отговорност – да се погрижим за конфликтите в нас, да се погрижим за нещата, които ни карат да се чувстваме някак. Защо човек се храни като е гладен, а не се захваща да почисти в себе си, когато има конфликти? Същото е. Да се погрижиш за тялото си е може би най-елементарната лична отговорност. Вътрешната работа е по-плашещата.

Личната отговорност е избор. Все едно да си пилот на самолет, да видиш, че горивото намалява и да не вземеш действия. Вместо това може да игнорираш като сложиш една лепенка на лампичката и се оставиш на произвола. Избор е нагласата и вярванията ни. Те също са промелива величина. Вместо „не мога“ използвайте „аз искам“. Думите имат огромна сила и онова, което повтаряме се превръща като истина за нас. Съответно човек, който е пълен с несигурност от собствените си сили едва ли ще започне да поема своята роля в живота. Използвайте думи, които повдигат, а не които звучат като лимит. Или ако има пречка как ще я преминем. Понякога личната отговорност ни задейства с усещане за можещи и двищежи положението, защото ни дава вдъхновението да открием нов изход. Защото реално има хиляди възможности и само ум и нагласа настроени за това, могат да ги открият. Лимитът е в ограниченото ни мислене, в нездравословните и нереални вярвания. Когато човек не поема лична отговорност и не живее силата си има тон от извинения защо нещо не се случва или кой е виновен за това. Вместо да признае, че не е успял или не се е получило или някой друг го е притиснал да свърши нещо. Но основният фокус като движеща сила сме винаги ние.

Затова вместо да се фокусираме върху така страшната за някои лична отговорност, започнете с това да осъзнаете, че личната сила на всеки се проявява с действия. Всеки от нас има личната сила да гради, променя, реагира, да се развива и да избере да не използва тази сила. Отказвайки се от поемане на лична отговорност, освобождава също и от личната енергия и сила. Така че, помислете. Действието е сила. Изборът е сила. Личната отговорност отваря полето на възможностите. 

Във времена като днешните, човек има невероятно много ресурси, много безплатни също, има достъп до информация, с която може да се ограмоти, да подобри знанията си, за да взема информиран избор и да засилва качеството на живота си. Това всъщност за мен е личната отговорност – какъв е животът ти, зависи от теб. Дали ще си здрав – зависи от теб. От храненето ти, от начина на живот. Да, има наследствени заболявания, но пак навреме поето действие помага за това. Какъв ще е вътрешният ти свят – пак е наш избор и отговорност. Нямали сме отговорност докато са ни гледали родителите и сме били много малки. После е наша отговорност как ще живеем, дали ще променим наученото, дали ще се излекуваме и как. Личната отговорност звучи страшно за някои – но за мен е мотивиращо. Това е пълното знание, че аз и само аз движа нещата в живота ми. Не контролирам всичко, а онова, което зависи от мен. И това е достатъчно, за да сложа настройка и тон в живота ми.

Автор: Видислава 

Ще се радвам, ако статията ви е допаднала, да споделите вашето мнение по въпроса. Моля да не се копира без разрешение от мен.