„Провал“ или нов избор е разводът

на

Една тема, по която никога не съм писала, а имам мнение, като самата аз съм я преживяла. Надигна ме да я напиша един цитат и мнение по темата, което гласи следното:

„Хората казват: „Тя се провали в брака „, но в действителност, в много случаи това означава, че трябва да приемем затварянето на един етап от нашият живот, за да направим място на свободата и да не продължаваме да живеем в измама.

Провал е, когато играем на „щастливото семейство“. Провал е, когато заблуждаваме партньора си, децата си и най-вече себе си. Провал е, когато оставаме поради удобството. Провал е, когато манипулираме партньора си с децата. Провал е, когато живота ни е сив. Провал е, когато не се връщаме всяка вечер в къщи щастливи. Провал е, когато просим любовта от някой, който е престанал да ни обича….“

Да започнем оттам – защо се разделяме с хора в живота ни? Често е защото нямаме нищо общо вече, не се чувстваме щастливи заедно, единият се променя и решава да напусне.. хиляди причини. После – защо сме на тая Земя? – Да бъдем щастливи. Елементарно. Ако нещо не те прави щастлив, ако ти причинява физически и психически травми, би ли стоял там? Провал ли е да се махнеш от ситуация, която не ти дава правото да живееш като човек? Не е провал. Задължение е на всеки от нас да се погрижи за своето добруване. Ествествено нещата не са толкова крайни, не са черно и бяло, но просто обяснено е това.

Мисля, че на бракът се е давала друга тежест преди години, а сега е напълно различно всичко, дори връзките имат друг облик. Онова патриархално мислене, моделите „какво ще кажат хората“, вече ги няма толкова ярко. Другото е – това е една лична тема и всеки има напълно различно мнение и тълкуване на нещата, както и ниво на живот, така че напълно подчертавам, че това тук е лично мое становище, не се разпространява като модел или не изисква да е вярно за всеки.

Изминали са осем години, откакто съм разведена и виждането ми към това се потвърждава с времето – това е една най-смелите и щастие носещи стъпки, които съм правила. Минавала съм през период, когато съм обмисляла случилото се, всеки път с нов поглед. Причините за раздялата са различни при всеки и всеки сам определя как да живее. Лично аз познавам двойки, които нямат брак, живеят като двойка, имат деца, наричат се приятел и приятелка и са с нищо по-малко от семейството, което е сложило подпис. Затова за мен разводът няма никаква разлика от връзка, в която влизаш сериозно. Не знам защо обществото заклеймява това като обществен провал – и това го срещам само в нашата мила страна. Никой отворено мислеш човек няма да те заклейми някак, ако кажеш, че просто си разведен.

Нещата са толкова прости – живеем своя личен път. Който не е задължително да е същият като на всички. Не е задължително дори да си женен, нито пък да имаш деца. А отношенията са за споделеност и общо щастие. Мина онова време, в което проблемите се сбутват под масата, вкъщи си страдаме, а пред хората сме великото щастливо семейство. Този избор да се преструваш и да живееш в окови е личен и всеки може да определи големината на клетката, в която да е или може да определи колко са силни крилете му, за да създаде щастие, там където е мястото му.

За мен е ясно едно – ако не ти е добре в едни отношения, ако си на път да станеш жертва на насилие, ако си жертва на манипулация, ако няма чувства, а само игри и още куп причини – не задържай и малкото съмнение и се вдигай. Често хората стоят в едно отношения, защото са прекалено съзнателни за постъпките си, но често се случва пък отсрещната страна да няма никакво съзнание. Мисленето какво ще кажат околните, как ще се изправя пред обществото или съседите.. все мисловни пречки, които оставят човек да стои в мизерия и да не е щастлив, с цената на кое?

Знаете ли, животът е прекалено кратък. Определно хората се събират с желание да бъдат заедно дълго и да са заедно в различни състояния. Не съм човек, който с лека ръка би прекъснал връзка заради най-малкото, но определено съм човек, който е За личната свобода и щастие на всеки. И съм срещу всеки мисловен модел, който ни спъва да живеем свободно. Какво е задължение и морал, какво е провал и успех- това са все думи. И всеки тълкува и живее думите по различен начин. За един ще е успех да се измъкне от лоша връзка. За друг ще е успех да стиска със зъби, да се преструва пред съседите и да има дълъг щастлив семеен живот, независимо, че не получава любов от половинката си и може и да е тормозен, но важното е, че пред хората ще държи образът, който общество налага като успешен.

За щастие обществото се променя. За щастие хората, които започват да обичат себе си разбират разликата между токсични отношения и любов към себе си. Хората влизат в брак, заради любов, нали? Ами защо да стоят в отношения, ако няма любов? Защо се е нормализирало да се стои в брак на всяка цена, защото си казал пред общината, че ще бъдеш с него докрай? Защото ще загубиш нещо материално?

А една от най-голямата грешка, която лично аз смятам, че е, е да се стои в името на децата заедно. Това е токсичен избор да бъдеш модел за едни бъдещи хора. Това е или оправдание, или неосъзнаване на собственият ни ролеви модел пред децата. След развод има следствие върху децата, спор няма. В едни разпаднати отношения между двойка, все има възможност да се оставят травми върху децата. Но пък има възможност да дадеш личен пример как човек прави избор и поема резултатите от този избор като намира вариант, който не наранява никой или поне е най-леката степен. За децата ми се иска да отделя отделна тема, защото лично аз виждам как моите деца растат по-свободни и с пример в живота. Да, последствия ще има. Но основното е, че не можеш да бъдеш в токсични отношения и да смяташ, че ще е добре за децата, да им показваш колко нормално е да те бият, да те манипулират, да не те уважават. Това е токсично. Това, че сме избрали човек, който тогава е бил подходящ за нас или я нямал такова поведение, нека не вкарва хората в запора да стоят в собствената си клетка. Нека се нормализира това, че сме хора и че сме тук, за да опитваме. Да следваме своя път, който понякога е свързан с раздели. А не с изикванията на обществото. Ако тръгнем да търсим грешките в живота, ще открием много. Но ако човек се спира да действа, за да не греши, ще замре. Опита ни учи.

В даден етап от живота ни правим избори. Тези избори съответстват на нивото ни в момента и само. Промяната е най-сигурното нещо. Една крачка към това да се погрижиш за себе си. Човек би смятал дадено действие като провал, ако не може да греши. Ако не е развил собственото си чувство за стойност. Ако се вписва в рамки и знае кое е успех и кое не. Обаче само отворен в съзнанието човек може да определи своите действия като опит, и да не остава в капана на миналото и да продължи напред. Дори да наречем нещо грешка, първата крачка към това да не обвиняваш себе си е приемането. Всичко е навързано. Говорим за любов към себе си, за приемане, за прошка, за успех.

Общувала съм с много хора, които са били в положение на развод, които са се съмнявали кое е правилното, които са мислели за последствията. Аз съм била в същото положение. И темата няма едно мнение. Когато човек узрява и се променя има различно виждане. В различните си етапи избираме различни хора. Смятам, че любовта носи свобода- това е основното неща да стоя с един човек. Всеки човек има елементарното право да живее в респект и да не бъде тормозен. Ако бракът не ти дава това, а получаваш обратното, морално ли е да стоиш там, защото съседът ти има обратно мнение? Един призив и към хората, който съдят нечии чужди грешки, в случая развода – никога не знаеш какво е в нечия къща, никога не знаеш нечии отношения като двойка, не съдете, не взимайте страна, не се месете в отношения, които не сте опитвали. Дори и да сме изпитвали нещо, при всеки е различно. Затова и подчертах, че е мое и само мое мнение като на човек, минал през това.

Всичко, което пиша в сайта ми винаги е било в цел здравословното живеене на всеки ни. Знам, че споделянето е на основа на моето ограничено виждане, но знам че помага на много хора. Всичко, което е важно за мен е как да живеем в обстановка, която ни дава нужното. Не можем да говорим за любов към себе си, за развитие и бл;аженство, ако не можем да разпознаем и напуснем токсична връзка. Едно знам – всеки следва своя личен път, който носи своите уроци. Едва когато бурята отмине можем да видим колко правилно сме постъпили.

Автор: Видислава

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s