За всички, четящи този сайт

на

Преди години бях на лекция на Мериън Уилямсън, известна с книгите си „Завръщане към любовта“ и „Курс по чудеса“, споменавам по-известните й книги в България. Та, лекцията й беше в Дъблин и ме докосна невероятно. В тази си лекция имаше зададен въпрос как да решим какъв е урокът в дадена ситуация.

Отговорът й беше как в дадена ситуация решението може да е различно. Зависи от самите нас, от онова, което ще познаем. В дадена ситуация може да е да останем, за да научим и се подобрим или да си отработим онова, което имаме. В друга е да напускаме, защото не идва да учим, а да ни изпита колко сме научили. За да получим отговора е нужно да се свържем със себе си, с усета си. с душата си. На много нива трудно, но постижимо.

Защо пиша това. Моята твърда позиция винаги е била вярването как всеки има свой път, свой начин да го изживее, свои уроци да научи. И това, което споделям в сайта са само мои лични преживявания, заключения, истини. Които никога не съм твърдяла, че са обществено вярни, приложими и т.н. Може би стилът ми на писане е подвеждал, но определено не смятам, че има една истина или по-скоро не смятам, че едно нещо е приложимо за всички в един и същи момент. Които в даден миг вече не важат и за самата мен, защото ние се променяме и ако едно нещо те устройва сега, то в дадена друга ситуация може въобще да не работи. Да пускаш нещо научено е лекота, защото ни освобождава от задръстеното знание. Мъдростта е различна, казва се под различна форма и има различно значение. Повтаряла съм доста пъти как смятам, че само ние знаем кое е важното за нас. Защото сме различни като хора, защото сме в различни стадии, в различни моменти от живота. Ако нещо важи днес за мен, то не значи, че ще е вярно за вас. И обратното – често се случва как човек намира своите отговори споделени в нечия друга истина. И това му е хубавото – че някак синхронично ние получаваме нужното ни.

Целта ми да споделям, винаги е била движена от отзивите, които получавам от хора, които са откривали нещо полезно, някаква помощ и подкрепа в даден момент, както и от самата ми лична нужда да споделям и пиша. Както ми се е случвало на мен също и знам колко е полезно. Знам какво е да имаш нужда нужда да чуеш нещо, но често това се случва да е от напълно непознат, от случаен източник. В някакви объркани моменти съм получавала отговори от случайни места и това ме е уверило колко свързани сме всички и колко нужно е да си споделяме, когато ни се иска, разбира се. Това, което се казва някъде е напълно нормално да не е валидно за всички. Определено вярвам, че всеки има различни уроци в този живот, както смятам, че всеки човек е добър в различни области. Всеки човек е толкова различен. Ако за някой е нужно да научи как да поставя граници, то за друг ще е нужно обратното – да се научи да е толерантен с околните и да се научи да ги слуша. Ако за един любовта, която има към себе си е силна и егоцентрична и е нужно да се научи да отдава на околните, то за друг ще е нужно да се поставя на първо място. Ако един ще е прекалено отговорен и ще се нагърбва с чужди дела до изтощение, то ще е да се научи да се обича. Както за друг, който не знае усещането за свързване с околните, то ще се научи на свързаност и емпатия. Вариантите са хиляди. Както и вариантите за самите нас ще са различни в даден етап от живота ни.

Също е много полезно да бъдем гъвкави със собствените ни заключения, защото се променят с времето, ако израстваме, ако се развиваме. И е добре за самите нас да пускаме и да опитваме новото, което често е трудно да приеме, заради трудноста да пускаме навици и убеждения. Но пак от личен опит виждам, че когато съм крайна и в някоя нова ситуация се опитам да държа някое старо мое убеждение, може само да ми попречи да опитам нещо ново и дори да открия, че съм грешна. И то грешна не по лош начин, а просто онова, което е работило вчера за мен, днес не е приложимо, защото съм друга, на друга възраст, в различно положение и т.н. Та, закостенелите убеждения се пускат трудно.

Което значи, че се променяме. Ние не сме тук, за да бъдем еднакви. И точно това е било винаги основното ми, което искам да прокарам като идея – всеки има различни нужди и е хубаво да ги изпълнява. Защото съм разбрала колко щастливо, хармонично е да живееш онова, което е за теб, което ти се иска и от което има нужда. Естествено, когато пиша статия няма да резонира на всички, а само на онези, които са подобни на мен или им се иска да чуят нещо по темата и могат да попият споделеното. Без да е нужно да го приемат за тяхна истина или за правило. Абсурдно. Тук не се пишат правила, а има само едно откровено човешко споделяне. Пишат се неща, които са актуални за мен, защото не следя някакви тенденции при околните. А споделеното ми е от опит, не толкова от теория. Теорията помага, но когато ти премине през ръцете е друго. Та, на теория всички знаем как да живеем. Но колко са онези, които застават и споделят лично какво са преживяли и как.

Основното, което ме задвижи да напиша тази статия, е усещането ми как понякога истините за живота се превръщат в толкова предъвкани теории, че повече се обсъждат, отколкото да се живеят. На писане, говорене и теории всичко е супер лесно. Хиляди коментари съм чела как хора спорят кое е истина от написаното, кое е правилно в живота… все излишни неща. На кого е полезно да спори как се живе правилно? Няма такъв начин. Не можеш да очакваш различни хора, с различни нужди, в различно положение да живеят по еднакъв начин.

Подбирайте вашето. Попивайте, четете, мислете. И най-вече усещайте кое е вашето. Кое е онова, което ви служи като информация в момента. Няма никакъв смисъл да се мерят истини, да се спори, да се обсъжда и т.н. Истината е една. Но под различна форма ни идва. И онова, което имаме в даден момент да живеем, ще е различно в друг. Ако днес ми е на ред да бъда една, да изживея една черта от характера ми повече от друга, то нека е. Друг ден или период ще съм на друга вълна. Ако днес е нужно да засиля границите си, то пък ще дойде време да давам безусловно. И ми се е случвало. Била съм различен човек, на различна вълна, с различни неща да ме вълнуват, сменям мнения, теории, принципи. Животът е промяна. Затова казвам, че си има етапи и етапи. И сме съвсем различни в различните си етапи. Дори сме с различни хора в различните ни етапи. Което за мен е нормално. Допираш се до хора, които ти резонират в момента и ти помагат да развиеш нещо. Попиваш онова, което ти е полезно за момента. Основното е да помним, че ако нещо работи за мен, не значи, че ще работи за теб или е наложено като истина 🙂 Нека има толерантност. В крайна сметка от едно място идваме и там ще отидем пак. И ако можем да направим пребиването си тук малко по-леко като си помагаме и споделяме, нека е мирно.

Поздрави и любов от мен,

Видислава

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s