Животът ни показва как да градим връзка със себе си. В моето пътуване има хиляди ситуации, които ме научиха как да заставам зад себе си. Най-вече, когато е нужно да оставя някой друг да си тръгне. Когато някой друг ме кара да избирам между мен и него. Понякога ми се иска да извикам с пълен глас на всеки, който се задоволява с лошо отношение – не се изоставяй, не изоставяй нуждите си, себе си, не се предавай. Някои хора са се родили с лекотата да се избират, други се учат на това впоследствие. И никога не е късно да започнеш да избираш себе си. Никога не е късно да изживееш поне дни и мигове, в които ще си с хора, които избират теб, защото си Ти и точно ти. Защото те избират заради твоята същност, заради различната ти усмивка, заради различната ти нотка, която внасяш в света. А не с такива, които ще искат да те вкарат в техен калъп.

И какво става, ако избереш друг? Да се попречупиш малко, за да задържиш някой важен за теб. Да си промениш външния вид, защото човекът, на който държиш или обичаш, може би ти е казал как ще те хареса повече. Да започнеш да бъдеш малко по-малко себе си, защото пак той ти казал, че си твърде много, че не усмихваш достатъчно или го правиш прекалено много, или си твърде напълняла и трябва да се постегнеш. Може би те заставя да поспреш да общуваш с тази или онази приятелка или ти намеква, че е твърде разхвърляно у вас. Образно казано човек, който все намира нещо, което не харесва в теб, нещо, което обсъжда, но не те напуска и все не пропуска да те бодне с него. Чували ли сте „много ще те харесам, ако поотслабнеш малко, или ще те обичам повече, ако си с черна коса“ абсурдно, нали?

Покрай цялата тази лудница с изучаването кой признак какво е, с изучаване на връзките и кое е токсично, имам чувството, че половината от търсещите хора вече са развили мастър по психология задочно. А понякога истината е много лесна – не е за нас онзи, който обсъжда нашите характеристики, външен вид, привичното ни поведение. Не е за нас онзи, който има очакване да бъдем различни. Който постоянно те пита защо направи това или онова и отсъжда. И също така продължава да е с нас, защото сме му удобни по някаква причина. Или идва и си отива, когато си поиска. Има си хора, които все ще са недоволни от околните. Но е неприятно, когато точно такива са интимните ни отношения с някой. Неприятно е да получаваш разни неприятни подхвърляния точно от човек, който се преполага, че е с теб, защото те харесва. Или е неприятно да се преобразяваш само, за да се харесаш на някой. Неприятно е да чуваш лъжите на някой, как уж те харесва, а те осъжда и неприема. Нямате място там. Тези тихи двулични игри носят доста манипулации после.

Каквото и да направите в такива отношения, бъдете сигурни, че няма да се получи истински. Човек, който си позволява грубо да коментира външен вид на половинката си или на флирта си, със сигурност е човек без грам емпатия и някакви си изисквания. Не можеш да застанеш до човек, който не те приема, какъвто си. Всички си имаме слаби места, всички си имаме периоди, през които качваме килограми, боледуваме, изглеждаме някак си. Първо, ние не сме тук, за да бъдем по нечий модел. Ние изглеждаме по различен начин. Всеки от нас има пълното право да бъде обичан и да е с хора, които го приемат, какъвто. Едно е градивна критика, когато е поискана, друго са гадни подхвърляния относно навиците ти, относно външния ти вид и т.н. И тук говоря за неща, които си имаме и които по никакъв начин пречат на околните. Едва ли на някой ще му пречи, ако имам крива усмивка, ако съм с пимбяна коса или еди колко си килограма. Как изглеждаме си е личен избор.

И тук темата е за нашето желание да се вместваме в дадена ситуация, да изглеждаме по някакъв начин, за да се харесаме на нечий вкус, за да угодим на някой. Ставаме по-плахи, по-затворени, по-слаби и гладни, с друга коса и поведение, за да остане някой си до нас. И в повечето случаи това ще е тотален нехранимайко, който не заслужава това. И за да не говоря само за мъже, ще кажа, че има и жени с такова изискващо поведение и се случва това да е насочено към прекрасни и внимателни мъже, които не заслужават това. Изобщо попадаме на такива хора, за да се научим да заставаме зад себе си. Понякога се налага да оставиш всички да си тръгнат, но да не оставяш себе си. Защото след раздяла човек може да се възстанови, но когато изоставим нашата същност заради някой, трудно се връща назад. Ще бъдем използвани и захвърлени, защото хората които често си позволяват да искат преобразяване от околните са нарциси, които си използват наоколо всичко, което крепи егото им. И когато им омръзнеш просто ще се отстранят от теб.

Няма човек в света, който ако не ни приеме от самосебе си, ние да сме способни да го накараме да ни хареса. Може да сме образ за много красиви неща, но не всеки ни вижда по еднакъв начин. Не всеки има нужди като нашите в момента. Не с всеки ще кликне да си говорим дори. И не всеки е толерантен и има емпатия към другите. Всеки си носи издънките. И затова е наша работа да застанем зад себе си.

Трябва да ви е ясно, че във всеки един момент може някой да ни обърне гръб, това може да е близък, любим, дори дете или родител. Това, че има морални ненаписани закони не ограничава никой да е вечно с нас. Неприятно, но факт. Историята има хиляди примери. Каквито имам и аз лично в живота ми. Научих, че понякога е трудно да избереш себе си. Понякога си разкъсван от неща, които искаш и които си мислиш, че пак за себе си ги правиш. Но с неподходящи хора. Това е разликата. Нужно е да знаем къде всичко, къде нищо. И да сме готови, когато някой ни обърне гръб, да застанем зад себе си. Не можеш да убедиш никой в твоята стойност. Не можеш да бъдеш всичко за всеки.

Как се учиш да заставаш зад себе си въпреки всичко? Някой ще каже ‘аз го правя винаги’ Понякога има избори, които говорят обратното. Понякога е много трудно да избереш каквото е здравословно за теб, защото то противоречи на онова, което ти се иска. Но има нещо, което размива всичко – достойнство и разбирането, че ти си тук да бъдеш пакета, който си. Точно такъв. И да практикуваш пускане.

Ще е трудно. Всяко пускане ще е трудно. Всеки път, когато ти е трудно да избереш себе си въпреки всичко, ще има моменти на неудобство, които ще преживееш сам. Моменти, в които ще се научиш сам да се измъкваш от примката. Защото въпреки всичко си избрал себе си. Кога избираш себе си?

Правиш го всеки път, когато оставяш някой, който не те уважава като човек. Когато затваряш врата, зад която нямаш вече място. Всеки път, когато избираш да се махнеш от нещо, което застрашава живота ти, здравето ти, психиката ти. Всеки път, когато се грижиш за себе си и отстраняваш всеки, който има недостойно поведение спрямо теб. Всеки път, когато поемаш отговорност за твоите мисли, постъпки и решения. Всеки път, когато избираш да си в хармонична обстановка с хора, които те ценят, а не с такива, на които е нужно да им се молиш и да им доказваш своята стойност. Ако някой не те оценява като човек, не те иска в живота си – лесно е. Защо си там още? Защо общуваш с човек, който ти е показал, че не значиш нещо много за него? Знаете ли, хората, за които означаваш нещо скъпо няма да рискуват да те загубят, никога, ама никога. Всеки избира себе си в даден момент. Учете се да избирате себе си, своето достойнство, своите интереси. Какво като някой ти е носил хубави моменти в миналото, ако сега ти показва, че нищо не значиш за него? Какво от това като ти е говорил хубави думи, а сега сякаш те няма за него? Грижиш се за себе си всеки път, когато общуваш с хората, които те чуват, които разбират чудатостите ти, които обичат и приемат целият теб.

Научи се да ги правиш тези стъпки за теб към теб. Да се махаш, защото избираш себе си. Защото знаеш своята стойност, защото уважаваш своите чувства и стойност. Защото знаеш кой си. Трудно се учим. Дори да се махнеш и да е правилен избор, не значи че няма да ти е тъжно и да боли. Можеш да стоиш свит в ъгъла и да плачеш за дни. Ще мине. По-добре, отколкото да стоиш до някой или на място, където не си уважен, където си обиден, неоценен. Всеки има своята стойност като човек и всеки има правото да бъде ценен и обичан. Затова е нужно да се учим да избираме себе си.

Елементарно – носи ли ти щастие нещо? Оценен ли си и добре ли си посрещан? Красиво ли е общуването там? Истински желан ли си или си нечие свободно време? Знаеш ли си интереса? В твоя полза ли е това? Малки въпроси. Но ние винаги знаем. Понякога ситуациите крещят, че не ни е там мястото, но емоцията те гнезди и държи.

Струва ли си? Колко моменти и години беше нужно да минат, за да разбера, че който иска да е до мен, остава. Той няма изисквания, той не очаква да съм друга, там мога да бъда себе си, там няма едностранни планове. Там не е нужно да казвам коя съм. Няма пристискане, няма очаквания и критика. Общуването е свободно желание. Всичко друго е изцедено нещо. Клише ли е отново да повторя колко кратък е живота и че след време много неща няма да имат стойност. Нищо не си заслужава да притъпиш себе си, да притъпиш нещата, които ти се искат, за да избереш някой друг. Някой, който не те цени. Вместо да се обърнеш и да заживееш своите желания, да живееш своята същност спокойно и прието. Нищо не си заслужава да притъпиш поривите си, защото някой друг не ги разбирал и те иска да си друг. Ние показваме на другите как да се държат с нас. Каквото лошо толерираш и позволяваш, ще се удвоява и повтаря. Ако някой не те цени као човек какво правиш там? Всеки има стойност и тя ще бъде видяна само от определени хора.

Обичайте се. Защото в края на деня, когато затвориш очи, ти си онзи, който е в теб и с теб. Навсякъде. Никой няма да стъпи в обувките ти. Сами идваме, сами ще си идем. И сами отговаряме за собственото ни щастие и с какви хора да го споделим и изградим. И това, че нещо е било хубаво преди, нека не ви държи в токсични стиуации. Всеки ден и миг творим наново. Няма нищо вечно.

Готова съм да отворя вратата на всеки, който не е сигурен, че иска да бъде в живота ми. И го правя. С цената на всичко. Искам до мен да бъдат хора, които знаят какво съм, които ме харесват и ценят. Искам малко мигове, но истински. С хора, които харесват онова, което виждат в мен, които го смятат за ценно и неповторимо. Каквото всъщност е това във всеки човек. Но не всеки е човек за нас. Да застанеш зад себе си значи да си достатъчно силен да останеш сам, ако се наложи, но да избереш хората, които избират теб. Защото е болно да си обграден с такива, които не те оценяват като човек.

Автор: Видислава