Да си изрисуваме желаното

на

Стоя си тук на меко и уютно вкъщи. Декември е. И подобаващо за този месец ми е толкова силно желанието да си стоя вкъщи на топло, да си хапвам вкусна храна, да съм надалеч от големите тълпи с хора. Дори, ако имах възможност, се виждам някъде в планината, на топло до камина, с много бял сняг отвън и прекрасна гледка. Бих се изолирала на такова място. Няма да е тази година. Но сега знам защо родените през зимата, и специално през Декември, сме толкова издръжливи, умеем да бъдем сами и сме замислени понякога, което отвън може да изглежда и супер мрачно с нашето изражение. 😄 Да си роден зимата си е различно усещане. Представям си първите зимните нощи на едно бебе, особено преди години..

И сега обратно в топлата ми стая. Занимавам се с любимите ми неща тези дни/месеци. Покрай наближаващия ми рожден ден ми се изплъзва и неумишлено годишната равносметка, която тази година смятам да е много тиха. Въпреки, че годината ми беше толкова интензивна, че като си помисля за нещо си казвам „добре, и това ли преживях тази година?“. Толкова много събития, толкова пътувания, срещи, една половинчата „раздяла“, начало на толкова вдъхновяващи за мен неща, и като добавим трудните периоди на трансформация, тя годината свърши. И сега, стоя озарена от светлината на свещите до мен и си мисля как искам да започна новата година. Знам, че я има онази илюзия, в която много хора вярват – че новата година ще ни направи нови, само след като отметнем календара и цифрата се смени. Но има и нещо друго – силата на намерението. Аз вярвам в равносметките по всяко време на годината, стига да имаш нужда и да ти е момент да рефлектираш какво се случи с теб, как искаш да продължиш и т.н. Не е някаква листа с тикчета и постижения. А е нещо по-дълбоко и зряло обмислено.

След последните години на перипетия около световното положение, смятам, че на всеки му е поне малко ясно за него си как ще се движи напред. Мисля, че времето на застой ни даде шанс да видим как работят повечето неща. Много мои познати смениха поле за работа, смениха страна на местоживеене, работа и доста се раделиха. При мен се получи същото с тоталните големи промени. Изобщо тук няма да пиша как и какво да не правим. А ми се иска да ви прехвърля моето вдъхновение за новото, което идва. Което ще си изградим. Колкото и да има онези, писаните за нас неща, толкова и силата на енергията ни, на намерението и съзнанието променят нещата. Равносметката ми тази година няма да предъвква какво е станало и кой е „виновен“, ами ще се фокусирам върху каквото научих и най-вече върху какво искам да си сътворя.

Иска ми се да вложа намерение. Което да си припомням всеки миг, когато се отклоня от моето. Светът ни предлага толкова много неща, които не са нашите. И е чисто наш си избор дали да се занимаваме с тях. Ако си помислите, всяка една дума, обсъждане, време да обръщаш на нещо, което не ти носи никаква полза, е пропиляно и то съзнателно. Човек сам си избира къде да се пилее. И колкото повече неща научавам и колкото повече духовната ми същност застава над нещата, виждам, че има и още дребни неща, на които съм обръщала внимание. Което се случва, защото е било моментната ни нужда и ниво на съзнание, но това не е оправдание. Това е обяснение. И ако искаме да използваме живота си изцяло, ако искаме да бъдем щастливи, ще се научим да ги ценим тези мигове. И ще се научим съзнателно да се спираме да си пилеем енергия и внимание. Обаче зад това учене се крие усилие. Усилие всеки миг, в който откриеш, че се разправяш с нещо, което изобщо не те засяга, че си пилееш времето с хора, които не дават и пет пари за теб. Ще се научиш да четеш онова, което ти е полезно, а не онова, което ти се излива чрез медия и вестници. Дори съм забравила, че вестниците съществуват :))

Често се присещам, че това, което някой ми е причинил днес, ще се върне при него. И обратното. Колелото се върти. Все се случва да попаднем и от двете страни в една ситуация. И тогава разбираш как се е чувствал другия. Дори разбираш онзи, „лошия“ в твоята история, когато застанеш на негово място. Виждаш, че постъпваш точно така, както не ти е харесвало. И спираш да обвиняваш. И запряташ ръкави да не повтаряш поведение, което не ти харесва. Всяка цел е да усвоиш онова, което задоволява здравословно твоя характер и нужди, защото всички имаме различни нужди и няма как всичко да е еднакво. Истината е, че сме прекалено земни и се раняваме до болка, понякога супер неумишлено. И се случва да раниш силно любим човек. Да те рани някой, който е значел много за теб. Припомням си да не засядам в усещанията и премислянето. Една равносметка и рефлекция е добре, хубаво е да преживееш онова, което вътре в теб, но не засядай там. Не засядай. Не си пилей времето, защото ако зациклим в емоции, може и един живот да не ни стигне да обмисляме, да прощаваме, да държим сълзите в нас… Преминавай бързо, пускай. Това си желая. И на вас го желая.

Всеки има някаква граница, при която нещо ще му е полезно, нещо не толкова. Не знам коя е тя. Дори вече ми омръзна да се задълбочавам и разнищвам тези дълбоките, духовните. В един момент намираш баланса. Онзи баланс, който ти дава свободата да живееш по човешки, но да не забравяш онази чистотата нашата, която носим и ни прави семейство с другите. Не е ли гадно как си предаваме уроци, за да израстем… И това спрях да мисля. Рани ли ме нещо, не оставам там. Не задълбавам там. Опитвам се. Всичко иска усилие. Някои неща ги вършим машинално и заучено. Жалко е да оставаме там, в роботското. Иска се усилие да преместиш фокуса. Но го правиш за себе си. За да отместиш поглед от онова, което не е твое, обаче много си искал. За да отместиш поглед от обвиненията и заблудите и да заживееш тук и сега. Иска се усилие да спреш да се обвиняваш за всичко, каквото се случва, защото си еди-какъв си или някой не е видял истинската ти същност. Иска се усилие да махнеш поглед от всичко, което те дърпа надолу, всичко, което те изсмуква и затлачава. Нужно е усилие да се надигнеш, когато ти е гадно. Да се погледнеш в огледалото и да си кажеш, че можеш и ще успееш. Както си го правил досега. Да се погледнеш в огледалото и да си кажеш, че си чудесен точно, както си – с твоите нужди, с твоя си характер.

Нужно е усилие да спреш да гледаш към миналото. Миговете текат и не става да отделяш месеци, години за нещо, което е станало и изтекло. Понякога все се сещам за казаното от позната преди години – че ако чакаме да изчистим всичко в нас, едни живот няма да ни стигне. Тук сме дошли някакви, с нашите си нужди, с нашия път, с нашите уроци. Не се пънете да бъдете перфектни. Все за някой ще сме криви. Може да те обичат хиляда човека, но все ще се намери някой, който да те сравни със земята и да те изкара дявол.. Това ме научи годината. Никой няма правилното мнение за нас 🙂 Дори самите ние. Всичко е едни големи огледала. В живота всичко е сцена. Играеш, разменяш си каквото му е ред, с някои си разменяте красивото и разделяте път, с други разделите са грозни и носят от онези гадните, тъпи болки и обиди.. И все пак. Нужно е да пускаме. Ама здраво да пускаме.

Обещайте си догодина да е година за любов към себе си. Да опознаем телата си, душите си, характера си, и да се заобичаме. Да спрем да искаме да бъдем някак. Да спрем да се обвиняваме, когато имаме нужди, които друг смята за странни. Открийте своите хора. Това да си обещаем. Обещайте си да си тръгвате колкото се може по-рано, ако сте усетили, че не е вашето. Обещайте си го. И го правете. Колкото по-късно разбираме, че не е нашето, толкова повече илюзии ще умират после в нас. Обещайте си да посветите времето си поне за едно ново хоби, което сте мечтали. Времето минава, клишето е вярно. Нищо не ни е дадено. Малките удоволствия през деня са онова, което прави живота ни различен. Хората, които са до нас. Те са важни. Не онези, които искат да са до нас, а не правят нищо. А онези, които действат. Обещайте си да направите онова, което да ви прави щастливи. И без извинения и задръжки. Живее се един път (поне в този живот)

Видислава

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s