Хората без граници те учат как да поставяш свои

Да поставяме здравословни граници e един от задължителните начини, за да се придържаме към здравословните отношения. Често границите се бъркат с някаква огромна арогантност или самочувствие, но истината е, че хората, които умеят да поставят граници имат и здравословни отношения. Такива без излишни драми и очаквания. Както се казва, ако вратата е постоянно отворена ще влизат всички. А дали ни е възможно да имаме с всички хора еднакво приятни и здравословни отношения. Когато човек умее да поставя своите граници си създава поле за красиво и хармонично живеене. И следователно и общуване с другите. Границите са лимита, очакванията, задълженията, отговорностите към другите и самите нас. Те ни помагат да разберем кои сме, какво искаме и не искаме в света ни. Помагат ни да задържим нещата, които са подходящи за нас и да оставим други, които не са. За всеки човек има такива. Затова всеки от нас има различни ценности в живота, има различен характер и желания.

Голям показател за нашите граници са емоциите. Те са индикатор до каква степен ни е комфортно с някой, до къде да поставим границите си, за да ни е удобно да общуваме. Като се запиташ „Какво чувствам сега?“ се усеща, ако има емоционален дискомфорт в дадена ситуация или общуване. И не е въпрос да стоим винаги в удобната зона на комфорт, а е показател, защото тази удобна зона ни помага да се изявяваме открито и да се чувстваме свободни да бъдем себе си. Показва ни кое поведение ни допада, кое е подходящо за нашата личност. Много хора са свикнали да се втренчват в нуждите на околните и да не знаят кога да кажат ‘не’ и това ги води до обърканост, защото не знаят къде са техните граници и как да ги поставят. Да отказваш не е лошо, както някое ‘възпитание’ е учило. Това значи, че избираш. Това значи, че знаеш кой си, кое е добре за теб, че познаваш своите характеристики и емоции. Границите са едно невидимо поле, което поставя лимит физически и емоционален между теб и света. То не разделя, а просто създава поле за емоционална сигурност, за лека изява на лични нужди, да се познаеш като фигура в света. Добре поставените граници те повдигат, вдъхновяват, помагат да се подържа по-силно самочувствие, в което се крие не гордост, а яснотата кой си и какво заслужаваш. Те са нуждите ти. Които при различно време и обстоятелство е нормално да са променливи. Да не са много крайни и непреклонни, че да те обграждат с дебели стени, както и да не са другата крайност – неясно изказани, че никой отвън да не ги разбира. Да са в хармония и баланс. Човек с ясно живеещи се граници е спокоен със себе си. Няма опасност да попада в ситуация на прекалено крайна търпимост, а после да избухва, защото не издържа повече. Именно това е ролята на границите – да ни помага да запазим зоната, в която усещаме своите нужди покрити, без да отнема и от другите. Да се усещаме в позиция, че можем да получим, но и да се приберем навътре, когато имаме нужда, без да е засегнато от нещо външно.

Ако човек е свикнал или научен да мисли първо за другите, в един момент ще се почувства изтощен, защото всички имаме лимит. И този лимит се възстановява, когато вземаме и даваме в хармонично съотношение. А когато човек само дава, в един момент може да почувства несъзнателен гняв и нехармоничност с другите. Дори да са му близки, границите са нужни. Те са личния ни лимит. Те отделят зоната, в която нашето същество се чувства удобно. Понякога, за да се определят границите ни, е нужно да знаем кои са нашите ценности, кои са нещата важни за нас. Кои са емоциите, които са ни нужни да получаваме или поведението, което ни харесва да има към нас. Защото за всеки човек има такова. Всеки има различен характер, ценности и поносимост.

Не винаги самите граници са проблем, а начинът, по който ги показваме и казваме. Нужна е ясна комуникация. Може да си мислиш как нечие поведение не ти харесва, как искат прекалено много от теб на работа или вкъщи си залят от задължения, но докато ясно и точно не кажеш докъде се простират нещата, които ще вършиш и ти харесват, няма да се случи промяна. Никой не чете мисли. А неясното поведение ще засили възмущението във вас и ще си проличи външно, но другите няма да знаят защо се случва. И няма да спазят желаното от вас. Да имаш граници е нужно не само да ги определиш вътрешно, но и да умееш да ги покажеш на света. Защото те са онова, от което ние имаме нужда. Ако не умееш да заявиш нуждите си, как ще ги живееш?

За много хора е трудно да поставят граници. Ако години сте се нагърбвали с всичко, ако сте били в семейство, в което не сте били чути и не се е уважавало личната свобода и е нямало респект, ще ви е трудно в началото не само да поставяте граници, а и да свикнете със самото им живеене. Може да се чувствате гузни, че променяте поведението си и то е различно дори към хора, с които сте нямали граници преди. Но всичко това е нормално. Когато човек се сепне, че заслужава да живее своите нужди и има действия и желание, нещата се получават стъпка по стъпка. Не очаквайте просто да се събудите някой ден и да сте размахали здраво своите граници и да ги живеете уверено. Всяка промяна се нуждае от време.

Много важен момент за жените е поставяне на граници, дори към собствените им деца. Знам, че огромна част от жените изпитват гузност, когато им се налага да откажат на момента и да поставят своите нужди първо. Има някаква вътрешна готовност да се жертват едва ли не. Но по моите наблюдения точно при такива хора, после се показват големите очаквания към техните деца. Едва ли не те са прекрачвали собствените си нужди, пренебрегвали са се като хора, за да им осигурят неща, и после сякаш ги желаят обратно под различна форма. Което за мен лично е деструктивно, защото всеки здравословен човек ще знае своя лимит, а и когато се дава безусловно, не става после да имаш леко манипулиращо и очакващо поведение. Имайте граници и като майки. Дава се пример на децата така. Показва им се дори несъзнателно и после те няма да знаят как да поставят свои граници или пък ще изпаднат в другата крайност да очакват всички да им доставят безусловно, както го е вършела майката. А и знаете, че една майка е много по-способна да дари внимание и топлина, когато дава такива и на себе си. Тук се забравя често, че една жена в момент на майчинство не е само майка, а и човек. Учете околните, че и вие имате нужда от почивка, от помощ вкъщи, от лично време. Не скачайте да помагате за всичко или да нарушавате личното си време. Не е егоистично. От личен опит знам, че децата имат много по-голям респект към родител, който показва ясно своето място като човек. А не е само фабрика за пари и услуги. Не е нужно да сте груби, да размахвате пръст, а просто да сте човек с ясни нужди. Учете децат си на здравословно държание. Без да казвам, че е нужно да се пренебрегват или да ги оставите да се оправят. А да спазвате едно ясно поставено време за почивка, примерно.

Малки примери за граници –

да ограничаваш личното си време, да показваш кога от какво пространство имаш нужда
има сексуални граници, в които всеки сам определя докъде да стигне
възможността да казваш ‘не’, когато искат от теб действия, които са далеч от принципите ти
да отхвърляш поведение, което не е уважително за/към теб
границите докъде някой да налага какво да правиш в живота си
моментните си нужди
отказването да си виновен, заради нечии емоции
да отказваш да участваш в ситуации, които не са честни според твоите виждания
да не се нагърбваш с неща, които не са твоя отговорност
да отказваш да излизаш, ако не ти се прави
да отказваш събития, ако не се чувстваш окей да отидеш. елементарно. а трудно понякога
да имаш своето лично поле за предпочитан контакт, като време и начин
да се претоварваш с работа, когато тялото ти е изтощено
да участваш в разговори, които са токсични за теб

Списъкът може да е дълъг, давам леки примери. Как да разбереш, че нямаш ясни граници с околните?

чувстваш ли се, че се възползват от теб, да си слушател, да си изливат емоциите без да се интересуват за теб
да ти се появяват с изисквания без да питат за твоите и да имате такива отношения за нормални
чувстваш ли, че другите се възползват от добрината ти, а ти се чувстваш не добре и незначим
в ситуация ли си, в която постоянно казваш какво те наранява, обижда и т.н, но няма никакъв резултат от отсрещната страна и това се повтаря редовно. сякаш не ги е грижа за теб, но ти не знаеш как да спреш
обясняваш ли се постоянно защо си реагирал някак и чувстваш ли се виновен, дори да смяташ, че си прав
даваш ли прекалено много на човек, който почти не познаваш, без да се замисляш за нуждите си
във връзката си, чувстваш ли как нещата се клатят в крайности – или са прекалено чудесни или има кавги. и така се повтаря
защитаваш ли се прекалено дълго време за неща, които знаеш, че не са твоя вина, но чувстваш нуждата да се обясняваш. донякъде прекаленото обясняване е като сигнал за травма. за онази, в която не си бил чут
приемаш ли нещата прекалено лично. че чак не можеш да определиш къде си ти и къде започва отговорността на другия

Ако сте отговорили с ‘да’ на някои от тях, сигурно имате проблем с границите.

А защо човек не поставя граници? Едни от причините са –

на човек му се струва, че ще бъде отхвърлен или подминат, ако откаже нещо. и за бъде харесан прескача своите нужди и учи другия как да го използва по-ефективно. липса на здрава самооценка.
защото човек не знае как. прекалено е предизвикателно за човек, който не е бил научен и сега не знае как да започне
защото има някаква тенденция да се спасяват другите или защото човек иска да се чувства полезен и си мисли, че другите се нуждаят прекалено силно от него
защото човек се чувства гузен да отказва. защото не знае как да каже ‘не’ и си мисли, че няма да е голям проблем, ако пренебрегне себе си за малко. и това малко става навик. затворен кръг.
защото си мисли, че неговите нужди не са толкова важни, което е затвърдено от подсъзнателното му вярване каква важност и роля има в света. вижда се малък в очите си и смята, че другите са по-важни от него
защото човек не може да се закрепи и да ги живее постоянно. и тук околните ясно го виждат – когато човек е колеблив и кога с различно поведение може да бъде манипулиран.

Да уточня едно – здравословните граници са да поемаш отговорност за своето лично място, емоции и нужди, като ги желаеш и търсиш да си ги подсигуриш, като Не поемаш отговорност за емоциите, действията и реакциите на околните.

Хората без граници обикновенно са два типа- такива, които са свикнали да осигуряват на околните и да се чувстват отговорни за техните емоции и чувства, както и другата група- такива, които очакват другите да са им отговорни за чувствата, емоциите и да им ги набавят. Та, хората без граници попадат често на такива, които безвъзмездно се раздават и потъпкват, и едни други се допълват. В най-добрият случай онези без границите, раздващите се, се изтощават да играят тази роля и се учат как да сложат себе си в център на своята вселена. Размитата представа за лична отговорност също помага за липсата на граници.

Самочувствието, самоуважението и границите вървят ръка за ръка. Какво мислите за себе си, как се виждате в света, каква е преценката за качествата ви, за личността ви, за онова, което заслужавате – всичко това помага човек да постави своите граници. Те се поставят и са стабилни и реални, когато мнението ви за себе си е здравословно и реалистично. За това помагат личните ни вярвания, които ако са негативни поставят човек в позиция да е даващ и да бъде използван. Да не може да се наслаждава на потенциала, на времето си, на живота. Липсата на граници не определя ясно желанията на личността и води до липса на респект от околните. Така че не се сърдете, ако с вас постъпват някак- границите, мислите ни, самочуствието ни е лична работа и вътрешен процес.

Едни засилващи вярвания, които могат да бъдат начало за определяне на това кои сте и съответно на границите в последствие –