Истинската наслада е да се отпуснеш в живота. Да не се опитваш да търсиш формули, дори има моменти, в които е красиво да премахнеш всичко, каквото знаеш досега. Защото това е истинската наслада. Когато откриваш. 🙂 Когато създаваш. Когато притихнеш като дете, което чака нещо ново и магично. И да вярваш. Винаги да вярваш, че твоята душа знае накъде й е пътят. Понякога ще е нелогично. Супер нелогично. Но това му е мистерията на живота – той не е по книга. Той не се ограничава в твоите представи. Той не се спира дори пред нашите разкривени вярвания, искания, копнежи. Защо да търсиш и желаеш, след като вече си го избрал? И просто е нужно да си повярваш. На себе си. На душата ти, на мълчанието, което говори.

Иска ми се всеки четящ да си даде няколко минути размисъл и да вникне в написаното. Живеем във времена, в които всичко е толкова развито, забързано. Има все по-големи удобства, все повече техника и средства за забавление. Свикнали сме да се грижим за материалното ни оцеляване, вещите се множат, а удоволствията стават все по-примитивни, а ние…

Напоследък покрай разни теми и обсъждания с приятели, ми изпъкна едно – страховете ни. Какво огромно място заемат, колко ни спъват и колко сме зависими. Страховете, които всички имаме в някаква степен и засилени в различни области. И за каквато и област в живота ни да става въпрос – било то близка връзка или работа,…

Не знам колко зрелостта ни дава мъдрост, но опознаването на себе си и опитът, който придобиваме ни дава основните насоки как да живеем по-леко. След определена възраст започваш да се цениш повече. Разбираш, че приемането на себе си е всичко, което може да ти помогне да ти е щастливо и да имаш добър старт за…

В края на нещо голямо, винаги следва моментът на пауза, на затишие. Моментът, в който събираш всички парчета от пъзела и се гмуркаш в паузата на прехода. Той е толкова важен момент между нещо, което свършва и нещо, което е готово да започне. Едно тихо, безтегловно поле, в което си едновременно нов и някак същия,…

Знаеш ли каква е цената на новите хоризонти? Не всеки изгрев е сладък като на картинка. И не всеки залез е топъл с цвят на мед. Понякога светлината те заслепява внезапно. Много от новите гледки се крият зад тъмни нощи, незнайни пътища, самотни улици и много затворени врати. Понякога пътищата са незнайни, но всеки труден…

Дори и невярващи в астрологията хора, може да са забелязали как има периоди, когато неволно се обръщаме навътре, имаме нужда да преосмислим приоритетите си, вижданията си, разглеждайки стари случки. Всяко виждане, което не ме устройва вече, отпада лесно. Търсейки най-доброто за мен в момента, се научих да търся новото от всяка ситуация. И когато изводът…

Винаги слушай собствените си чувства – няма нужда да се оглеждаш наоколо. А гледайки другите хора, не можеш да видиш точно какво им се случва на тях, защото лицето им не отразява тяхната реалност – също както твоето лице не изразява твоята реалност. Външният им вид не е вътрешното им усещане, също както твоят външен…