Писмо към старото ми „аз“

Здравей 🙂 Спомням си коя беше ти. Спомням си как се преобрази като жар птица и стигна да си тук и днес такава, вдигната от горещата пепел. Вече си друга. Силна и различна. Знаеща какво иска. Знаеш къде да вложиш енергия. Не се вживяш в миналото вече. Пускаш лесно. Знаеш кои хора са за теб….

Между края и началото е преходът

В края на нещо голямо, винаги следва моментът на пауза, на затишие. Моментът, в който събираш всички парчета от пъзела и се гмуркаш в паузата на прехода. Той е толкова важен момент между нещо, което свършва и нещо, което е готово да започне. Едно тихо, безтегловно поле, в което си едновременно нов и някак същия,…

Живееш ли онова, за което копнееш?

Свикнали сме да приемаме трудностите и тъмните ни периоди като нещо лошо и тежко. А именно това са периодите, когато ни дават възможността да израснем и да напуснем границите на познатото. Човек се променя често след силна болка или препятствия. Тогава разбираме колко сила се крие в нас. И когато бурята премине, ние не сме…

Не се примирявай, живей своята истина

Сигурно всеки от нас е правил компромиси по различни причини. Но и в правенето на компромиси се иска майсторство. Понякога преминаваме границата и правейки компромис заради нещо или някой потъпкваме нашите нужди. И после се обръща срещу нас. В живота отношенията са навързани и ако един страда, то ще се отрази и на хора, които…

Колко струва да живееш своята истина

В дните, когато очакваме Новата година да ни донесе нови неща, май е добре да направим място за новото. Да изчистим пространството от всичко излишно. Това включва неизказаните думи, скритите чувства, излишните отношения, които ни пречат, пространството около нас и най-важното – нашия свят на мисли и намерения. Започнете днес. Всеки ден е нов и…

Кога приключваме с лекота

Затварянето на врати и пускането на миналото е един от големите уроци и неща, с които се сблъскваме. Сигурно на всеки му се е случвало някакво внезапно събитие да го извади от летаргията на ежедневието. Говорим за грешните за нас хора. Няма грешни. Колкото и да е абсурдно точно грешните са подходящи за нас в…

Цената на живота

Иска ми се всеки, четящ това да си даде няколко минути размисъл и да вникне в написаното. Живеем във времена, в които всичко е толкова развито, забързано. Има все по-големи удобства, все повече техника и средства за забавление. Свикнали сме да се грижим за материалното ни оцеляване,вещите се множат, а удоволствията стават все по-примитивни, а ние…

Ще получим ли всичко, отредено за нас…

Имаше един цитат от Тагор, който казваше, че всичко наше идва към нас, ако създадем капацитета или събитията, за да го получим. В живота имаме избори, кръстовища, пътеки. И понякога може да ни се е дал шансът за нещо, но да сме посмели да го получим или пожелаем силно. Понякога успехът идва предизвикателно, неочаквано и…

Човек е онова, което остане, след като загуби всичко

Не отдавна мой приятел се премести в друг град и всичко изглеждаше перфектно. Той беше толкова въодушевен. Наскоро говорихме и той ми сподели как всичко се объркало, работа, къща и т.н. Спомням си, че когато той се местеше, леко го заземих с усмивка, казвайки му  да не хвърчи толкова. Но всеки избира. А и моят…

Когато всичко се обръща наопаки, използвай срутеното да градиш

Има моменти на затишие. Мигове, които те зареждат. Които ти спестяват усилията. Мигове, когато си уморен. И когато поспираш. Получаваш покой. Зареждаш. Дишаш. И Си. Мигове на релакс. Мигове в тишината. Далеч от гръмкия свят. Видим и невидим сред хората. Да бъдеш без усилия. Без да инициираш. Без вълнения и мисли. Без емоции. Празен и пълен…

Цената да живееш своята уникалност

Знаеш ли колко си различен? И знаеш ли колко прекрасно е това? В един момент нищо друго няма значение освен собственото ти щастие. Абсолютно нищо не струва колкото твоето собствено щастие. А всички сме различни. И някой от нас, стигат по трудния път да усетят свободата да изявяват себе си. Понякога се иска голяма сила…

Пътуване към себе си

За пътя.. мога да говоря само за моя. А той е прекрасен. Толкова незнаен, лъкатушещ се, разкриващ.. Абе земният път си е едно предизвикателство. Все се искат нови очи. Все се иска онази проверка на реалността, заедно с обогатяването на вътрешния свят. Едното, което се уверих за себе си е, че не ми е комфортно,…