Силата на фениксът или как се възраждаме отново

Замислих се как често все съм сравнявала същността ми с феникс. Как след всяко изгаряне се прераждам видимо външно и вътрешно друга – по-светла, искряща, мъдра и силна. Както се случва с много от нас. Нещо повече от предишна моя версия. След преживяването на нещо трудно, което ме е сривало, имам невероятния откат да се…

Цената на страховете

Напоследък покрай разни теми и обсъждания с приятели, ми изпъкна едно – страховете ни. Какво огромно място заемат, колко ни спъват и колко сме зависими. Страховете, които всички имаме в някаква степен и засилени в различни области. И за каквато и област в живота ни да става въпрос – било то близка връзка или работа,…

Две хиляди и двайсет сценария или какво ми остави отиващата

Всяка година покрай рождения ми ден имам навика да метна по една равносметка, обаче тази година ми обърна света, та не смятам да я пропусна. Тази година е някак специална. Година, която ни събуди, която ни разтърси. И все пак, всеки видя различното в нея. Всеки имаше своята собствена промяна.   Годината на крайностите. На голямото…

Личната отговорност – страх, неудобство или неосъзнаване на силата в нас

Като че ли едно от големите предизвикателства за мнозина е поемане на лична отговорност. Когато избираме да не действаме, избираме да оставим на други да дърпат конците за нас. Което пак си е избор. Но дали всъщност се осъзнава каква е силата на личната, вътрешна сила. Силата може да се използва по различен начин, но…

Обич към себе си

Преди години имах едно неумолимо „трябва“ в живота ми. Една дума, която дори да не казвах гласно, я имаше в настройката ми. Донякъде нещата опираха просто до организиране на разните ми задължения. Но в един момент усетих, че е много тежко това „трябва“. Дали строгост на характера, дали грешна настройка на ума, който се опитваше…

Избирам ли себе си достатъчно

Виждам, че темата да изберем себе си, да обичаме себе си, все повече преобладава в полето на повече хора. Което е чудесно. Времената, в които живеем са доста интересни. Това е един голям преход между старото и новото. Сменят се толкова разбирания, схеми, светът се променя. Основното е всеки да се погрижи за себе си,…

Избирай хора, които избират теб

Избирай хора, които избират теб. Звучи странно в първия момент, нали? Преди години, когато го прочетох си помислих, как така, нима аз съм лишена от избор, мога ли да бъда само с онези, които ме избират? И дали аз избирам тях или само те ме избират и нужно ли е да се задоволя с това?…

Куражът или умееш ли да „показваш“ себе си

Хората сме социални същества и донякъде всички имаме нужда да сме приети от група и изпитваме това още от детската ни възраст. Ясно е, че сме белязани от държанието на другите към нас, семейството, родителите и това какъв образ те са изградили в нас. Копираме родителски образи като един ролеви модел за това как да…

Когато една жена обръща страницата

Случвало ли ви се да бъдете в ситуация с мъж, в която да давате всичко от себе си, да правите компромиси, а да не получавате подобаващо отношение? Без да генерализирам, че всички са така. Но ми се случва често да попадам на жени, които са чудесни във всяко отношение като ги погледнеш, а някъде преживяното…

След определена възраст разбираш, че…

Не знам колко зрелостта ни дава мъдрост, но опознаването на себе си и опитът, който придобиваме ни дава основните насоки как да живеем по-леко. След определена възраст започваш да се цениш повече. Разбираш, че приемането на себе си е всичко, което може да ти помогне да ти е щастливо и да имаш добър старт за…

За Жените с любов

Празник на Жената. Замислям се за всички жени. За цялата величествена женска същност. За цялата картина от емоции и нежност, сила и мекота, които внасят жените в света. Живеем в еманципиран свят, в който жените доказват, че могат. В който имат мъжки професии и развиват качествата си на лидери. За жените, които неуморно отглеждат децата…

Между края и началото е преходът

В края на нещо голямо, винаги следва моментът на пауза, на затишие. Моментът, в който събираш всички парчета от пъзела и се гмуркаш в паузата на прехода. Той е толкова важен момент между нещо, което свършва и нещо, което е готово да започне. Едно тихо, безтегловно поле, в което си едновременно нов и някак същия,…