Идва миг, когато си ‘принуден’ да забавиш темпото и да пренаредиш

Иска ми се всеки четящ да си даде няколко минути размисъл и да вникне в написаното. Живеем във времена, в които всичко е толкова развито, забързано. Има все по-големи удобства, все повече техника и средства за забавление. Свикнали сме да се грижим за материалното ни оцеляване, вещите се множат, а удоволствията стават все по-примитивни, а ние…

Живеем ли потенциала ни, коя е мисията ни и кое ни пречи да ги живеем

Темата е мисията ни. Говоря за онова нещо, което имаме вродено и е като наш път да го живеем тук. То може да е скрит талант, нещо, което правим с лекота, нещо различно и само наше. Нещо, с скоето оставяме собствените си следи и сме много добри. Нещо, на което сме проводник. Което дава и…

Силата на фениксът или как се възраждаме отново

Замислих се как често все съм сравнявала същността ми с феникс. Как след всяко изгаряне се прераждам видимо външно и вътрешно друга – по-светла, искряща, мъдра и силна. Както се случва с много от нас. Нещо повече от предишна моя версия. След преживяването на нещо трудно, което ме е сривало, имам невероятния откат да се…

Цената на страховете

Напоследък покрай разни теми и обсъждания с приятели, ми изпъкна едно – страховете ни. Какво огромно място заемат, колко ни спъват и колко сме зависими. Страховете, които всички имаме в някаква степен и засилени в различни области. И за каквато и област в живота ни да става въпрос – било то близка връзка или работа,…

Мисията и призванието ни в живота

Една много интересна и актуална тема каква е мисията ни тук. Днес говоря за това – какво правим, за да открием нашата мисия. Споделям няколко практични неща, които може да опитате, за да се насочите по-ясно към своето призвание и мисия. Споделям онова, което работеше при мен и което има добър отзив от хората, с…

Личната отговорност – страх, неудобство или неосъзнаване на силата в нас

Като че ли едно от големите предизвикателства за мнозина е поемане на лична отговорност. Когато избираме да не действаме, избираме да оставим на други да дърпат конците за нас. Което пак си е избор. Но дали всъщност се осъзнава каква е силата на личната, вътрешна сила. Силата може да се използва по различен начин, но…

Времето, в което сме на пауза

Живеем интересни времена. Като че ли животът е на пауза. Кой ли е очаквал в началото на годината, когато всички си пожелавахме и чакахме нещо ново, че новото ще е именно такова. Преминаваме преход към нещо съвсем ново. Толкова много промени. Толкова много различни реакции. И толкова страх. Като че ли всеки открива нова част…

Когато една жена обръща страницата

Случвало ли ви се да бъдете в ситуация с мъж, в която да давате всичко от себе си, да правите компромиси, а да не получавате подобаващо отношение? Без да генерализирам, че всички са така. Но ми се случва често да попадам на жени, които са чудесни във всяко отношение като ги погледнеш, а някъде преживяното…

Между края и началото е преходът

В края на нещо голямо, винаги следва моментът на пауза, на затишие. Моментът, в който събираш всички парчета от пъзела и се гмуркаш в паузата на прехода. Той е толкова важен момент между нещо, което свършва и нещо, което е готово да започне. Едно тихо, безтегловно поле, в което си едновременно нов и някак същия,…

Не се примирявай, живей своята истина

Сигурно всеки от нас е правил компромиси по различни причини. Но и в правенето на компромиси се иска майсторство. Понякога преминаваме границата и правейки компромис заради нещо или някой потъпкваме нашите нужди. И после се обръща срещу нас. В живота отношенията са навързани и ако един страда, то ще се отрази и на хора, които…

Хиляди пътища прекосих и толкова врати затворих

Знаеш ли каква е цената на новите хоризонти? Не всеки изгрев е сладък като на картинка. И не всеки залез е топъл с цвят на мед. Понякога светлината те заслепява внезапно. Много от новите гледки се крият зад тъмни нощи, незнайни пътища, самотни улици и много затворени врати. Понякога пътищата са незнайни, но всеки труден…

Умението да грешиш

Преди няколко години развих умението да греша. Осъзнато, прието, мъдро, бих казала. Не толкова като действия, а като умението да приемам, че мога да греша, че си позволявам да греша, без да се виня, без да страдам за това,без това да ме спира да опитвам. Да грешиш е нещо напълно човешко. Но е важно да…