Не изоставяй себе си, за да задържиш някой друг

Животът ни показва как да градим връзка със себе си. В моето пътуване има хиляди ситуации, които ме научиха как да заставам зад себе си. Най-вече, когато е нужно да оставя някой друг да си тръгне. Когато някой друг ме кара да избирам между мен и него. Понякога ми се иска да извикам с пълен…

времето, което показа какво имаме

Не знам колко пъти се връщам към изтърканото вече клише, че всичко, което имаме е сега. И то не, за да го повтарям на другите, ами си го казвам наум към мен си. Да си напомням колко е вярно. В моментите, когато за миг се превъртат минали събития пред очите ми като лента от филм….

Спрете да ги оправдавате, момичета

Живеем в интересни времена. В такива, в които определено връзките изглеждат по друг начин. Ценностите се променят, а и се променя визията на отношенията. Ако едно време бабите ни са били верни до дълбоки старини, търпяли са всичко, браковете са били дълги и само по един обикновенно, сега нещата са тотално други. За мен лично…

Да лекуваш душата си с преживявания и да оставяш душата ти да те лекува от преживяванията

Истинската наслада е да се отпуснеш в живота. Да не се опитваш да търсиш формули, дори има моменти, в които е красиво да премахнеш всичко, каквото знаеш досега. Защото това е истинската наслада. Когато откриваш. 🙂 Когато създаваш. Когато притихнеш като дете, което чака нещо ново и магично. И да вярваш. Винаги да вярваш, че твоята душа знае накъде й е пътят. Понякога ще е нелогично. Супер нелогично. Но това му е мистерията на живота – той не е по книга. Той не се ограничава в твоите представи. Той не се спира дори пред нашите разкривени вярвания, искания, копнежи. Защо да търсиш и желаеш, след като вече си го избрал? И просто е нужно да си повярваш. На себе си. На душата ти, на мълчанието, което говори.

Живеем ли потенциала ни, коя е мисията ни и кое ни пречи да ги живеем

Темата е мисията ни. Говоря за онова нещо, което имаме вродено и е като наш път да го живеем тук. То може да е скрит талант, нещо, което правим с лекота, нещо различно и само наше. Нещо, с скоето оставяме собствените си следи и сме много добри. Нещо, на което сме проводник. Което дава и…

Силата на фениксът или как се възраждаме отново

Замислих се как често все съм сравнявала същността ми с феникс. Как след всяко изгаряне се прераждам видимо външно и вътрешно друга – по-светла, искряща, мъдра и силна. Както се случва с много от нас. Нещо повече от предишна моя версия. След преживяването на нещо трудно, което ме е сривало, имам невероятния откат да се…

Цената на страховете

Напоследък покрай разни теми и обсъждания с приятели, ми изпъкна едно – страховете ни. Какво огромно място заемат, колко ни спъват и колко сме зависими. Страховете, които всички имаме в някаква степен и засилени в различни области. И за каквато и област в живота ни да става въпрос – било то близка връзка или работа,…

Личната отговорност – страх, неудобство или неосъзнаване на силата в нас

Като че ли едно от големите предизвикателства за мнозина е поемане на лична отговорност. Когато избираме да не действаме, избираме да оставим на други да дърпат конците за нас. Което пак си е избор. Но дали всъщност се осъзнава каква е силата на личната, вътрешна сила. Силата може да се използва по различен начин, но…

Научих, че…

Периодичната равносметка е нещо много присъщо за мен. Да научиш нещо в определен момент не ти носи нищо, ако не започнеш да го прилагаш и не го заживееш. Научих, че по пътя срещаш много хора. И понякога онзи, който в началото не ти прави прави впечатление, може в последствие да се окаже силно приятелство и…

Дали той е готов за мен

Колко ли жени са били в положение, в което нямат ясна представа дали той ги иска или не, дали иска нещо сериозно и изобщо са били в невидение какво се случва. Някои мъже дават много смесени знаци. На моменти показват голямата си зависимост от вас, в други се отдръпват все едно нищо не се е…

Куражът или умееш ли да „показваш“ себе си

Хората сме социални същества и донякъде всички имаме нужда да сме приети от група и изпитваме това още от детската ни възраст. Ясно е, че сме белязани от държанието на другите към нас, семейството, родителите и това какъв образ те са изградили в нас. Копираме родителски образи като един ролеви модел за това как да…

Когато една жена обръща страницата

Случвало ли ви се да бъдете в ситуация с мъж, в която да давате всичко от себе си, да правите компромиси, а да не получавате подобаващо отношение? Без да генерализирам, че всички са така. Но ми се случва често да попадам на жени, които са чудесни във всяко отношение като ги погледнеш, а някъде преживяното…