Всяко същество се е осъзнало толкова, доколкото е познало своята безкрайност

on

Който живее с единството на живота, той разбира равенството. Такива хора с огнени сърца не се кланят пред другите и не допускат преклонение пред себе си. Където има дълбока мъдрост, там моралът е висок.    Отношението към собствеността, както и отношението към употребяваната храна, трябва да бъде духовно, т.е. без желание за притежаване.

Човек не може да загуби нищо, само когато нищо не притежава. Илюзията за собствеността е като илюзията за раздялата. Изчезва само това, което го няма, и има само това, което не изчезва.

Началото и краят са условни понятия, каквото е понятието за самото време. Единната съществуваща реалност е движение, а началото, времето и краят са необходими условия за фиксиране на момента. Самото движение е непрекъсната промяна на самото себе си. А Светът на времето е фиксиран момент извън това движение. Затова в Света на илюзиите можеш да се намираш в миналото и бъдещето, в началото и края, но не в настоящето.

Безкорисността дава независимост, но желанието да се дава е като желанието да се получава. Всяка жива форма желае да получи това, което дава. Разумът, който ни развива, е нашата разумност, праведноста ни е нашата духовност, егоизмът е нашата собственост. Ако е открита зависимост в едно, тя присъства и в цялото. Зависимостта е обратната страна на привързаността.

Усмивката разцъфтява от радостта, радостта разцъфтява в любовта. Който утвърждава любовта, живее в радостта й. Жалост, ненавист, обида и печал се раждат от емоциите на егоизма. Радост, устременост, доброта и любов – в равновесието на душата.

Любовта е велика съзидателка в Света, ревността е велика разрушителка на душата. Любовта е естествен възторг, песен на самия дух. Ревността е животински егоизъм, болест на самата душа.В устрема има цялостност, а в желанията – скандали. Егоизмът е животинско наследство. Човек е духовно същество.

Човек няма лъжливи мисли. Има лъжливи постъпки и думи. Мислите са показател за човешката нравственост, устременост и мъдрост. Те ще станат видими, както са видими днес деянията и се чуват думите.

Новото време ще донесе ново възприятие. Вероизповеданията ще рухнат, както ще рухне и старият свят. Това, което е разделено на Земята, носи разделение и в Космоса.Човек разбира другите толкова, колкото разбира себе си. Новото възприятие е нов поглед на човека и Мирозданието. Това е нов поглед за себе си.

Прекрасен е Светът и просветеността. Ужасна е ограничеността. Просветеността живее чрез подвиг. Ограничеността – чрез страх. Подвигът зове към новото. Страхът задържа старото. Да победиш страха, е да умреш с него. Да признаеш подвига, е да се родиш с него.

Положението на планетата се променя не само тогава, когато науката признае Космическия разум, но когато политиката стане духовна. Ако науката определя търсенето, то политиката определя сметката. Ако науката се устремява от самопожертването, политиката се ръководи от амбициите. Където има политика, там духовността е ниска. Където има духовност, няма политика. Новото време е нов избор, новия път е новото поколение.

Детската мъдрост винаги е над ограничеността на възрастните. Децата не се обиждат – те са много по-мъдри; децата не са изкуствени, а естествени; в децата няма лъжа – те са чисти. Детската мъдрост е лицето на природата. Човек идва невинен, а си отива порочен. Но ако постигне мъдрост, издига се до детската чистота.

Колкото е по-важен един човек, толкова е по-глупав. Когато ни се струва, че учим, тогава ни учат. Опитът на ученика е по-важен от знанията на учителя. Всичко, което е преминато, не е толкова важно, както това, което предстои. Знанието за миналите животи ограничава, знанието за бъдещите – вдъхновява. Умората е в почивката, а отдихът – в труда. Ако душата тъгува, търси свобода.

Където се търси свобода, там е зовът на Безкрайността, където е висока духовността, там е дълбокото разбиране за душата. 

 

Ученикът и учителят винаги се търсят един друг, тъй като еднакво имат нужда един от друг. Духът свързва сърцата им, затова отношенията им са особено близки.  Мислителят търси смисъла, а мисълта – мислител. Еволюцията създава форма на съдбата, а човекът – съдържанието й. Общоприетият морал е маска, а личният е лице.

Жалостта е безжалостна, истинската помощ е в любовта.Енергията на любовта носи възторг, енергията на жалостта – страдание. Който хаби енергия чрез жалостта, не е способен да я насочи към любовта.

Хората често крият личния си интерес зад думи за отговорност. Отговорността е безлично понятие, независимо и обективно. А личен може да бъде само егоизма. Злобата е силна със своя порив, любовта – със своята продължителност.Войната винаги е болест на планетата, а егоизмът е болест на душата.

За да разберете човека, достатъчно е да го послушате: говорейки за другите, винаги разказва за себе си. Всеки има свои глупост и мъдрост. Всеки преценява мъдростта чрез глупостта си, а глупостта – чрез мъдростта си.

Глупавата добрина е равносилна на умното зло. Една и съща постъпка, за един човек ще бъде добро, а за друг – зло. Всички неща имат свой ред.    Професионализмът е ограничено знание. Просветлеността е безкрайна мъдрост.

Лъжата живее там, където няма стремеж към истинския „Аз”, искреността е там, където е смирението. Който живее за Света, той се е отказал от себе си. Който живее за себе си, се е отказал от Света. Жалостта се проявява към себе си, страхът – от себе си, а грижата – за себе си.

Всички преживявания на човешката личност са лични, преживяванията на човешкия индивид са на вида, преживяванията на човешкото същество са най-истинските.

Същността на книгата не е в броя страници, а в смисъла й, както и смисълът на живота не е в изживените години, а в изживените пороци.  

 

 Болестта на физическото тяло е следствие страданията на душата. Ако душата живее в духа, тялото е здраво. Физическите сили имат предел, духовните са безкрайни. Физическото тяло трябва да се поддържа, а духовното – да се развива.

Песимистите разглеждат Света през страха, а оптимистите – през надеждата, реалистите – чрез просветление. Просветлението е оздравяване, а духовният учител е лекар.

 Всичко е преходно, а ние оставаме. В ограниченото съзнание всичко е разделено, а в безпределното – всичко е Единно. Движението на енергията е непрекъснато, както е непрекъснат самият Живот. Всичко съществуващо получава и отдава енергия Не е възможно присвояването на тази сила, както е невъзможен и животът без нея.

Всичко е Единно и всичко е в НЕГО. Ако човек е наблюдател, той е като ветроход в океана във властта на ветровете. Ако е изпълнител, той е като песъчинка в океана от хаос. В творчеството на Безпределността, човек може да бъде, както съзнателен участник, така и безсъзнателен изпълнител.

Философите търсят смисъла, а устремените – свобода от смисъла. Смисълът е в ума, тъй като умът има нужда от него. Свободата е извън определеното, тъй като няма нужда от нищо.

 

от http://www.yosif.net

 

Advertisements

One Comment Add yours

  1. nellymilanova@mail.bg каза:

    Сърдечно ви благодаря за тази беценна информация, осъзната съм за нея и я разбирам напълно и за това си позволям да я споделя и със други който ще я осъзнаят благодаря ви .

    Нели

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s