Периодичната равносметка е нещо много присъщо за мен. Да научиш нещо в определен момент не ти носи нищо, ако не започнеш да го прилагаш и не го заживееш.

Научих, че по пътя срещаш много хора. И понякога онзи, който в началото не ти прави прави впечатление, може в последствие да се окаже силно приятелство и важен за теб човек. Също така се научих да се доверявам на интуицията си в първия момент за даден човек. Вибрацията говори. Ако не ми резонира в началото, ако усетя червените светлинки да ме предупреждават, значи има нещо не за мен. Научих, че ако дам шанс, пак няма да проработи, защото човек си показва винаги в началото какъв е. Научих се, че търпението ми понякога може да ми играе лоша услуга. Човек е такъв, какъвто е и никоя вяра в него няма да го промени, ако той не е готов. Научих се да не се „закачам“ за такива хора, защото ще живея с очаквания, които те няма да задоволят, понеже нямат капацитета. И в мен остава само разочарование. Не можеш да очакваш нищо от никого. Научих се, че да повдигаш на пиедестал даден човек, е пагубно, най-вече за мен. Тогава се научих да приемам другия – със смирение, разбиране и свобода. Това дава лекота. Пускаш. Разбираш, че всеки дава най-доброто от себе си. И ако те не могат да достигнат твоите нужди, значи не са хората за теб. Свободата е да разбереш, че всеки има право на избор и понякога моментът не е точен. И се научава да вярваш на случващото се, на времето и да следваш вълната.

Научих се да се грижа за себе си. Научих, че времето за мен е едно от важните неща, за да живееш спокойно. Да задоволявам нуждите си в момента. Сега и само сега. Защото имаме само сегашния миг. Научих се да не отлагам желани пътувания или разпускане за утре. Никога не знаеш какво ще е утрето. Ако искам да ида някъде, го правя. Научих се, че понякога няма значение къде отиваш, а с кого поделяш времето си. Обстановката няма толкова значение, колкото какво ще ти донесе преживяното. Научих се да подреждам приоритети си. Отново и отново. Тъй като понякога те се променят през различните фази.

Научих се, че не съм длъжна на никой. Поставям себе си на първо място. Не е егоизъм. Ако човек не е добре, здрав и щастлив, няма да успее да дари нещо хубаво на околните. Научих, че понякога олеква, когато споделиш трудностите с друг, но понякога е хубаво те да останат в теб, да се отделиш и сам да ги преживееш.

Научих, че има приятелства, които не се развалят от времето, от разстоянието или от липсата на общуване. Някои приятелства остават дълбоко в сърцето и когато видиш този човек, отношението ви един към друг е все едно вчера сте се разделили. Научих, че точно тези отношения са те научили на много и са станали част от теб.

Научих, че няма значение през какво преминаваш в момента, то ще свърши. Всяко преживяване е временно. Затова се научих да живея момента. В трудните моменти има какво да се научи. Вместо да се оплакваш и да чакаш да свърши, можеш да го живееш напълно, да наблюдаваш какво усещаш, какво учиш. Научих, че след трудните моменти излизам съвсем нова, преобразена, сигурна. Научих, че не можеш да очакваш някой да ти помогне. Ако се случи- чудесно. Разчитай на себе си. Някои улици ги минаваш напълно сам. Понякога е страшно. Но човек се учи да живее със своя вътрешен свят и откриваш, че носиш всичко в себе си. И от теб зависи дали ще го проявиш.

Слушах изповедта на стар човек. Може неговите уроци да са различни от моите, но поуката е очевидна. Наблюдавах и …Научих, че човек съжалява повече за пропуснатите възможности, отколкото за грешките си. Научих, че човек съжалява за нещата, които не е направил, за да се съобразява с хорското мнение. Човек разбира, че колкото и вещи да е събирал през живота си, те нямат никакво значение, защото накрая си спомня само хората, с които е бил щастлив и преживяванията си. Научих, че животът на човек показва какви избори е правил. Това ме мотивира да променям себе си колкото мога, защото е възможно променяйки мисленето си да променя и изборите си. А това е всичко. Разбрах, че съдбата е напълно непредсказуема и никога не знаеш какво те чака. Но мъдрите избори, винаги дават полза.

Научих, че ще сменяш обстановки, работа, хора, ще пътуваш, но в теб ще остава единствено онова, което те е докоснало и обогатило. Научих, че от всеки човек може да научиш нещо и понякога е хубаво да забавиш ритъма и да не си вадиш изводи за някой. Защото не знаеш какво стои зад него. Можеш да видиш само каквото човек ти показва. И в най-незабележимия човек има някакво богатство.

Научих, че не можеш да задържиш миговете. Можеш да ги вдишаш, можеш да попиваш всичко на момента, но не можеш да ги замразиш, колкото и да се иска. В живота си има естествен кръговрат и промяна. И опитва ли се да задържиш, ще страдаш. Ще се вкопчиш в отиващото се и няма да видиш какво ти се предлага сега. А има толкова много възможности, стига да се отпуснем и да ги разпознаем.

Научих, че можеш да загубиш неочаквано близък човек. За смъртта няма възраст. Разбрах, че да го преживееш се иска време и той ще е винаги в сърцето ти. Той ще те е превърнал в човека, който си сега. Научих, че в мъката няма дъно. Ще стоиш там, потопен, колкото ти избереш. Научих се да не бягам от нея, да тъжа за човека, колкото имам нужда, но да забравям живота, който върви покрай мен. Научих, че дори човек да си отиде, спомените остават и е красиво да ги запазиш в красива кутийка и оставиш там, където им е мястото – в миналото. Разбрах, че осъзнавам колко много съм била свързана с някоя, едва когато го загубя напълно, от живота като цяло.

Разбрах, че с колкото и добри приятели да се разделям, между нас ще остане здрава връзка, защото преживяното между нас е било значимо. И това дава само щастие – че си имал възможност да бъдеш с тях и да поделите неповторими моменти. Научих, че не мога да имам с всеки. Че тези неща не могат да се насилят. Че красивите неща стават непринудено.

И накрая – разбрах, че колкото и опит да трупам в годините, той е ценен, само когато съм си взела поуките от него. И колко ли много още ще научим.

Автор: Видислава