Не изоставяй себе си, за да задържиш някой друг

Животът ни показва как да градим връзка със себе си. В моето пътуване има хиляди ситуации, които ме научиха как да заставам зад себе си. Най-вече, когато е нужно да оставя някой друг да си тръгне. Когато някой друг ме кара да избирам между мен и него. Понякога ми се иска да извикам с пълен…

времето, което показа какво имаме

Не знам колко пъти се връщам към изтърканото вече клише, че всичко, което имаме е сега. И то не, за да го повтарям на другите, ами си го казвам наум към мен си. Да си напомням колко е вярно. В моментите, когато за миг се превъртат минали събития пред очите ми като лента от филм….

Писмо от майка до дъщеря

Originally posted on Soul Page:
Мое мило момиче, Когато видиш, че остарявам, моля те – бъди търпелива, но най-вече опитай да разбереш през какво преминавам. Ако, когато говорим, повтарям едно и също нещо хиляди пъти, не ме прекъсвай с думите „Каза това преди минута”… Просто ме изслушай, моля те. Опитай се да си спомниш времената,…

За всички, четящи този сайт

Преди години бях на лекция на Мериън Уилямсън, известна с книгите си „Завръщане към любовта“ и „Курс по чудеса“, споменавам по-известните й книги в България. Та, лекцията й беше в Дъблин и ме докосна невероятно. В тази си лекция имаше зададен въпрос как да решим какъв е урокът в дадена ситуация. Отговорът й беше как…

Спрете да ги оправдавате, момичета

Живеем в интересни времена. В такива, в които определено връзките изглеждат по друг начин. Ценностите се променят, а и се променя визията на отношенията. Ако едно време бабите ни са били верни до дълбоки старини, търпяли са всичко, браковете са били дълги и само по един обикновенно, сега нещата са тотално други. За мен лично…

Да лекуваш душата си с преживявания и да оставяш душата ти да те лекува от преживяванията

Истинската наслада е да се отпуснеш в живота. Да не се опитваш да търсиш формули, дори има моменти, в които е красиво да премахнеш всичко, каквото знаеш досега. Защото това е истинската наслада. Когато откриваш. 🙂 Когато създаваш. Когато притихнеш като дете, което чака нещо ново и магично. И да вярваш. Винаги да вярваш, че твоята душа знае накъде й е пътят. Понякога ще е нелогично. Супер нелогично. Но това му е мистерията на живота – той не е по книга. Той не се ограничава в твоите представи. Той не се спира дори пред нашите разкривени вярвания, искания, копнежи. Защо да търсиш и желаеш, след като вече си го избрал? И просто е нужно да си повярваш. На себе си. На душата ти, на мълчанието, което говори.

Отношенията през „новата“ епоха

Тема, която за мен е позната поне отпреди 8-9години, но смятам, че е много полезна и сега. Преживяно лично от мен и знам как човек в един момент човек, ако няма насока и не знае какво се случва, може да търси причините дълбоко в себе си. Но когато знаеш, че все пак срещаме хора, с…

Хората без граници те учат как да поставяш свои

Да поставяме здравословни граници e един от задължителните начини, за да се придържаме към здравословните отношения. Често границите се бъркат с някаква огромна арогантност или самочувствие, но истината е, че хората, които умеят да поставят граници имат и здравословни отношения. Такива без излишни драми и очаквания. Както се казва, ако вратата е постоянно отворена ще…

Идва миг, когато си ‘принуден’ да забавиш темпото и да пренаредиш

Иска ми се всеки четящ да си даде няколко минути размисъл и да вникне в написаното. Живеем във времена, в които всичко е толкова развито, забързано. Има все по-големи удобства, все повече техника и средства за забавление. Свикнали сме да се грижим за материалното ни оцеляване, вещите се множат, а удоволствията стават все по-примитивни, а ние…

Живеем ли потенциала ни, коя е мисията ни и кое ни пречи да ги живеем

Темата е мисията ни. Говоря за онова нещо, което имаме вродено и е като наш път да го живеем тук. То може да е скрит талант, нещо, което правим с лекота, нещо различно и само наше. Нещо, с скоето оставяме собствените си следи и сме много добри. Нещо, на което сме проводник. Което дава и…

Силата на фениксът или как се възраждаме отново

Замислих се как често все съм сравнявала същността ми с феникс. Как след всяко изгаряне се прераждам видимо външно и вътрешно друга – по-светла, искряща, мъдра и силна. Както се случва с много от нас. Нещо повече от предишна моя версия. След преживяването на нещо трудно, което ме е сривало, имам невероятния откат да се…

Цената на страховете

Напоследък покрай разни теми и обсъждания с приятели, ми изпъкна едно – страховете ни. Какво огромно място заемат, колко ни спъват и колко сме зависими. Страховете, които всички имаме в някаква степен и засилени в различни области. И за каквато и област в живота ни да става въпрос – било то близка връзка или работа,…