Когато всичко се обръща наопаки, използвай срутеното да градиш

Има моменти на затишие. Мигове, които те зареждат. Които ти спестяват усилията. Мигове, когато си уморен. И когато поспираш. Получаваш покой. Зареждаш. Дишаш. И Си. Мигове на релакс. Мигове в тишината. Далеч от гръмкия свят. Видим и невидим сред хората. Да бъдеш без усилия. Без да инициираш. Без вълнения и мисли. Без емоции. Празен и пълен…

Когато промяната е тук или ‘Аз и Другите’

Дори и невярващи в астрологията хора, може да са забелязали как има периоди, когато неволно се обръщаме навътре, имаме нужда да преосмислим приоритетите си, вижданията си, разглеждайки стари случки. Всяко виждане, което не ме устройва вече, отпада лесно. Търсейки най-доброто за мен в момента, се научих да търся новото от всяка ситуация. И когато изводът…

Цената да живееш своята уникалност

Знаеш ли колко си различен? И знаеш ли колко прекрасно е това? В един момент нищо друго няма значение освен собственото ти щастие. Абсолютно нищо не струва колкото твоето собствено щастие. А всички сме различни. И някой от нас, стигат по трудния път да усетят свободата да изявяват себе си. Понякога се иска голяма сила…

Пътуване към себе си

За пътя.. мога да говоря само за моя. А той е прекрасен. Толкова незнаен, лъкатушещ се, разкриващ.. Абе земният път си е едно предизвикателство. Все се искат нови очи. Все се иска онази проверка на реалността, заедно с обогатяването на вътрешния свят. Едното, което се уверих за себе си е, че не ми е комфортно,…

Умението да грешиш

Преди няколко години развих умението да греша. Осъзнато, прието, мъдро, бих казала. Не толкова като действия, а като умението да приемам, че мога да греша, че си позволявам да греша, без да се виня, без да страдам за това,без това да ме спира да опитвам. Да грешиш е нещо напълно човешко. Но е важно да…

Мисията в живота ни и колко явно я следваме

Има моменти, в които силно усещам как животът не бива да бъде изживян безразборно. Един силен вик и призив. За действие и промяна на нагласата. Сещам се за моментите, в които съм нямала явна цел в живота, въпреки амбициите ми. Следват периоди, когато си плясвам звучен шамар с напомнянето коя съм и най-важното – колко…

Едно голямо „Защо?“

Понякога има едно голямо „защо“. Едно „защо“, което напира в нас. Едно „защо“, което не спира докато не се помирим вътрешно. Едно „защо“ свързано с приемането. Сигурно всеки е губил близък човек. Може би тогава се е запитвал „защо точно той, защо?“ Разрушават се връзки, които са изглеждали стабилни, където сме вложили най-доброто от себе…

Обичам те такъв, какъвто си и ти си свободен да бъдеш такъв, какъвто си.

По пътеката на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без доводи.  Ако не ми харесва какъв си, тогава по-добре да бъда с някой друг, когото харесвам такъв, какъвто е. Нямаме право да променяме другите и никой няма право да променя нас. Ако се променяме, то е защото желаем да се променим, защото…

Има мигове на затишие

Има моменти, когато подходящата музика засилва усещането на думите. Има моменти, когато трябва да спреш.  Да се заслушаш в себе си. В онзи глас, вътре в теб. Да забавиш ритъма. Да спреш да предизвикваш нещата. Да ги оставиш да се случат. Да приемеш идващото и да се настроиш спрямо него. Да отдъхнеш. Да потърсиш покой….

Сходното ли привлича сходното, или противоположностите се привличат?

Без да съзнават, повечето хора са силно подвластни (особено до около 30-35-годишна възраст) на генетичните програми, които служат за създаване на потомство. Брачната игра е културно обусловена от обществото, в което израстваме, но макар и да съществува в различни културни и климатични вариации, касае се за една и съща генетична игра за продължаване на рода….

Да вършиш глупостите мъдро

Спомних си как бързах да порасна, когато бях малка. Може би и времето ме притисна. Но и любимият ми Козирог в Слънце, ми повлия. Ние, козите си имаме една вродена мъдрост и сянка, дарена от Сатурн. И въпреки това обкръжението си казва думата. Възрастните ми се виждаха сухи и скучни. Казвах, че 20 годишните са…

Силата на миналото

Всеки има минало пълно с незабравими неща. Някои от тях са запомнящи се с топлината на преживяното, други с тежките уроци. Във времената, в които все по-явно се свързваме със същността ни, свикваме да определяме преживяното като уроци и да извличаме поука от преживяното. Видим е кръстопътят, видими са изборите и все правим онзи, който е…