Цената на живота

Иска ми се всеки, четящ това да си даде няколко минути размисъл и да вникне в написаното. Живеем във времена, в които всичко е толкова развито, забързано. Има все по-големи удобства, все повече техника и средства за забавление. Свикнали сме да се грижим за материалното ни оцеляване,вещите се множат, а удоволствията стават все по-примитивни, а ние…

Пускането е изстрел. В съзнанието. И врата към новото

Много крещящ е тихият момент, в който теглиш дебела черта на всичко, случило се до момента. Сякаш с трудност дърпаш дулото на спусъка и зачеркваш всичко преживяно. Зачеркваш го от битието ти сега. От мислите си. Сякаш искаш да изтъркаш всички отпечатъци от кожата си. Да изтриеш всички усещания, които ти напомнят къде си бил….

Ще получим ли всичко, отредено за нас…

Имаше един цитат от Тагор, който казваше, че всичко наше идва към нас, ако създадем капацитета или събитията, за да го получим. В живота имаме избори, кръстовища, пътеки. И понякога може да ни се е дал шансът за нещо, но да сме посмели да го получим или пожелаем силно. Понякога успехът идва предизвикателно, неочаквано и…

Човек е онова, което остане, след като загуби всичко

Не отдавна мой приятел се премести в друг град и всичко изглеждаше перфектно. Той беше толкова въодушевен. Наскоро говорихме и той ми сподели как всичко се объркало, работа, къща и т.н. Спомням си, че когато той се местеше, леко го заземих с усмивка, казвайки му  да не хвърчи толкова. Но всеки избира. А и моят…

Когато блузата е тясна или….. когато кръгът се затвори

Гледах един филм, в който една от двойките се опитваше да спаси брака си. Разделяха се, бяха с други, обещаваха си да опитват… но накрая не се получи. И това ме замисли – колко често си мислим, че може да опитаме отново и отново, само за да запазим нещо, което съществува като представа в умовете…

Когато всичко се обръща наопаки, използвай срутеното да градиш

Има моменти на затишие. Мигове, които те зареждат. Които ти спестяват усилията. Мигове, когато си уморен. И когато поспираш. Получаваш покой. Зареждаш. Дишаш. И Си. Мигове на релакс. Мигове в тишината. Далеч от гръмкия свят. Видим и невидим сред хората. Да бъдеш без усилия. Без да инициираш. Без вълнения и мисли. Без емоции. Празен и пълен…

Когато промяната е тук или ‘Аз и Другите’

Дори и невярващи в астрологията хора, може да са забелязали как има периоди, когато неволно се обръщаме навътре, имаме нужда да преосмислим приоритетите си, вижданията си, разглеждайки стари случки. Всяко виждане, което не ме устройва вече, отпада лесно. Търсейки най-доброто за мен в момента, се научих да търся новото от всяка ситуация. И когато изводът…

Цената да живееш своята уникалност

Знаеш ли колко си различен? И знаеш ли колко прекрасно е това? В един момент нищо друго няма значение освен собственото ти щастие. Абсолютно нищо не струва колкото твоето собствено щастие. А всички сме различни. И някой от нас, стигат по трудния път да усетят свободата да изявяват себе си. Понякога се иска голяма сила…

Пътуване към себе си

За пътя.. мога да говоря само за моя. А той е прекрасен. Толкова незнаен, лъкатушещ се, разкриващ.. Абе земният път си е едно предизвикателство. Все се искат нови очи. Все се иска онази проверка на реалността, заедно с обогатяването на вътрешния свят. Едното, което се уверих за себе си е, че не ми е комфортно,…

Умението да грешиш

Преди няколко години развих умението да греша. Осъзнато, прието, мъдро, бих казала. Не толкова като действия, а като умението да приемам, че мога да греша, че си позволявам да греша, без да се виня, без да страдам за това,без това да ме спира да опитвам. Да грешиш е нещо напълно човешко. Но е важно да…

Мисията в живота ни и колко явно я следваме

Има моменти, в които силно усещам как животът не бива да бъде изживян безразборно. Един силен вик и призив. За действие и промяна на нагласата. Сещам се за моментите, в които съм нямала явна цел в живота, въпреки амбициите ми. Следват периоди, когато си плясвам звучен шамар с напомнянето коя съм и най-важното – колко…

Едно голямо „Защо?“

Понякога има едно голямо „защо“. Едно „защо“, което напира в нас. Едно „защо“, което не спира докато не се помирим вътрешно. Едно „защо“ свързано с приемането. Сигурно всеки е губил близък човек. Може би тогава се е запитвал „защо точно той, защо?“ Разрушават се връзки, които са изглеждали стабилни, където сме вложили най-доброто от себе…