Срещам все по-често из нета споделяния как не може да се преодолее чувството за отхвърляне, когато някой не те е избрал, не се получило между вас. И това боли. Емоционална реакция е, когато това се случи човек да е наранен. Ще спомена някой от честите причини за това.

• Търсенето на валидиране отвън – отхвърлянето може да се приеме все едно те не признават вашата стойност или не ви приемат като стойностни хора до тях. Може подсъзнателно да търсите одобрение от партньор и то често, когато има някакви травми от родителите. Когато неодобрението в детските ви години ви е научило, че сте обичани, само ако има външно признание. Често този устрем кара хората да слагат маски, да се преструват, да ухажват другия усилено, само за да са приети и харесани. А има и такива, които после изчезват. Нищо не е толкова лично всъщност – никой не ви отхвърля заради вашата стойност, а реагира на база онова, което той самия носи. Може да са страхове, може да е нежелание да има отговорност, незнание да общува, страх да се гмурне във връзка. Може да са много причини.
• Понякога човек усеща по-голяма болка, когато е инвестирал време и чувства в отношенията. Когато е бил супер искрен и много му се е искало или дори не е виждал реално ситуацията. Понякога се дължи на травма това супер бурно емоционално отдаване, защото здравата връзка и отношения не размиват личните граници. Ако инвестираме, го правим по-реално, вървим в темпо с връзката и й даваме време да се развие. Сладките думи на първата седмица как някой вижда живота си с вас, са огромен червен флаг, но ако човек много копнее за примане и близост, би пренебрегнал много знаци. Болезнено е, когато не е взаимно. Загубата на тази визия да сте заедно е всъщност здраво разбиване на илюзия, защото нищо не е сигурно. Което да не ни спира да мечтаем, но с чувствата никога не знаеш.
• Стар опит – нещо, което сте имали в миналото и се повтаря сега, може да нанесе по-голяма болка и да избие депресиращо, ако не откриваш защо така ти се случва. Това може да донесе стари рани на преден план, да ви напомни отново и отново, и болката ще е по-голяма. Истината е, че ако човек не преживее старото и не затвори напълно една връзка и не изчисти от себе си останалите болки и гняв, то те ще се появят после двойно. Като един знак да ни потвърдят колко сме зле. Жалко, но те не бива да се гледат като потвърждение, че нещо ни има, а просто като шанс да направим една рефлекция в себе си и да открием дали нещо в поведението ни не го привлича. Затова вярвам, че е полезно човек да постои сам след раздяла, а не да замазва болката с друг човек.
• Страхове, че не си достатъчно добър – Ако имаш някакви твои си болки и слабо самочувствие, едно такова отхвърляне може да се приеме много лично, все едно е точно срещу онези ти неща, които не харесваш в себе си. Възможно е да се крият от детството ти, несигурност или родители, които са ти повтаряли колко не си добър и са те сравнявали. Това натрупване от детството много оказва влияние на връзките ни и дори човека отсреща да ви иска, то дори може да се самосаботирате от вътрешната ви неувереност, да избива като ревност или просто напрежение, което да накара човека отсреща да се отдръпне. Като цяло всеки човек по природа иска да е приет и харесван, и понякога едно такова отблъсване може да кара човек да се чувства нежелан.

А често няма нищо общо с нас. Аз имам силната вяра, че което си е за нас ни достига, срещаме си хората, не с всеки можеш да бъдем двойка и това че пътища се пресичат и хвръква химия, не е факт, че ние трябва да бъдем с този човек. Обаче в преодоляване на болката не ни е изобщо да мислим възвишено, съзнанието ти е замазано от болка и се чудиш защо. Но истината е, че колко дълго ще стоим в това състояние зависи от нас. Аз съм подръжник, че чувствата е нужно да се покажат, да се изкажат, да се изживеят, в случая болката и тъгата от отхвърлянето. И дори не искам да го наричам отхвърляне, защото реално никой не ви захвърля някъде, а просто избира да продължи по друг път. И тук, както и в много житейски ситуации смятам промяната на перспективата, това обръщане на мисълта, за много важно, защото когато е изречено с други думи може да отрази друга реалност, която не е пропита с болка.

Избор. Всеки има избор, това е сигурно. И когато преживяваме такава е много хубаво да си остане за нас. Без заплахи кък другата страна, без молене, без да си сваляте достойнството на колене. И вместо да си казвате „защо не ме избра?“ да го обърнете в „аз имам нужда от някой, който ще е много сигурен, че иска да е с мен“. Защото това е така. Нужни са ни хора, които искат да са до нас. Доброволно. Взаимно. Да има радост и споделяне. Взаимност – много любима дума. Вярвам в плавните отношения. И вярвам също, че там където има болка е сигнал за нещо в нас и онези, чрез които я изпитваме може дори да идват с тази цел. Наред със земното ни практично ниво, все смесвам и пътя на душата, която си е избрала с кой да е тук. И тогава настъпва спокойствие. Болката си я има, дори при това разбиране. Тя е реакция. Но има начини, с които да я обърнем и да се извадим от тази дупка.

 

• Разграничете вашата стойност от отхвърлянето – те нямат общо. С някой, ако не потръгнат нещата не е нужно да прехвърляте сценарии в главата си дали сте казали нещо грешно или направили нещо. Просто е значело, че не сте един за друг. Точният човек за нас вижда нашата стойност, избира нашата природа и характер точно такива, каквито сме.
• Отбележете своите усещания – дайте си време, чуйте се когато изпитвате тази болка, не си казвайте колко сте слаби или глупави да повярвате (и такива коментари срещнах споделени) Опитайте да изговорите усещанията си, с приятел или дневник, нужно е да бъдат чути. Не затълвайте болката някъде там, правейки се че не ви пука и сте железни. Има си време за всичко. И изживените чувства не остават да ви тежат. Нужно е тази болка да избива, намерете си хоби, нещо което да ви помага да релаксирате, да се научите как да се грижите за себе си, когато болката избива. Сещайте се, че понякога това, което ни е тежко и не виждаме нищо след него, е всъщност насочването ни в нова посока и осбобождаване от онова, което не е за нас. Защото нашето остава до нас по желание.
• Практикувайте всичко, което ви помага да си напомняте – аз съм достоен и заслужавам любов. Терапията е полезна, ако смятате, че има нещо в детството ви, като стил на привързване, което да помага за силното вкопчване в болката. Напомняйте си, че не само в любовта, но и в приятелствата има хора, с които си кликваме веднага, допадаме си, там има хармония, няма страх и несигурност от действията на другия. Където има взаимност нещата се получават. И никой, ама никой не си заслужава да стои дълго в болката и да тъгува как не е бил избран 🙂 Избираме хора, които избират нас. И с това можете да се мотивирате да дадте на себе си цялата любов, която заслужавате и да търсите реципрочна такава.

 

Автор: Видислава