Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.

Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и атакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл,за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството. Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му…

С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощенят и унижен войн се принудил да се оттегли. Угнетени от факта,че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:

„Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?“ „Ако някои дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?“ „На този, който го е донесъл.“ – отговорил един от учениците. „Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите“ – казал учителя. „Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.“