Емоциите и отражението им върху здравето ни

В основата на всяко едно емоционално състояние има осъзнато или неосъзнато субективно преживяване, различно по продължителност и интензивност. Емоциите биват положителни /позитивни/ и отрицателни /негативни/. Всяка една емоция оказва за определен период въздействие върху психиката и действа с определена сила  и дълбочина върху когнитивните процеси и цялостното поведение  на човека. Положителните емоции подобряват хармоничното функциониране и повишават защитните сили на имунната система. Отрицателните емоции нарушават баланса в организма и разрушават имунната система.

Към положителните /позитивните/ емоции спадат: радост, удоволствие, щастие, удовлетвореност, доверие, любов, уважение, умиление, благодарност, блаженство, чувство за безопасност, чувство на облекчение, чувство за чиста съвест, усещане за постижение и т.н.

Към  негативните /отрицателните/ емоции спадат: гняв, тъга, печал, страх, отчаяние, злоба, омраза, негодувание, отвращение, презрение, ненавист, ярост, неудовлетворение, разочарование, злоба, неприязън, завист, подтиснатост, угризения на съвестта, чувство на самосъжаление, ревност и др.

В живота си всеки човек изпитва цялата палитра от емоции и това е нормален процес. Проблемът настъпва, когато негативните емоции преобладават дълготрайно. Тогава човек става тревожен, подтиснат, депресиран. Това се отразява на живота и здравето му. Става особено податлив на стрес и уязвим на стресогенни реакции, а това води до отключването на болести.

863843369

Дълготрайната горделивост поражда подсъзнателна агресия, която се превръща в мощна програма за самоунищожение, чрез травми, нещастни случай и привидно неизличими болести. Горделивият човек не иска да възприеме света на другите хора. Той се затваря в собствения си свят и това го обрича на самота. Гордостта, самохвалството, високомерието и съжалението към други хора, водят до обвинения или самообвинения, носят необосновани претенции и лична обида. Когато човек прости на хората и ги приеме такива, каквито са, той прощава преди всичко на себе си.  Всеки човек живее в собствения си  уникален и неразбираем за другите  в повечето случай свят.

Ако човек се научи да приема жизнените ситуации като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще подобри значително живота си.

Дълготрайното преживяване на неудоволствие, неудовлетворение, критиките и претенциите водят до болки в ставите, в гърлото, ревматизъм и др. болести. Хората, живеещи дълго в реалност, пълна с подобни негативни емоции са твърди в мненията и съжденията си, непреклонни са и трудно приемат чуждата гледна точка. Чувството за собствената им значимост е твърде силно. Те страдат от хронична „правота” и са склонни към упорито и безсмислено налагане на всяка цена на своята гледна точка. А това води до до дълготрайни междуличностни конфликти, безсмислени битки и опозиционно поведение.

Когато човек промени начина си на поведение срещу даден човек или ситуация това  води  до промяна и на самата ситуация или взаимоотношение.  Всичко, което тръгва от нас, стига до другите, но винаги в даден момент се връща с по-голяма сила при нас. Когато човек създаде около себе си пространство на любов, разбирателство и радост, той започва да привлича същото в живота си.  Когато човек промени начина  си на мислене, действия и поведение, заобикалящият го свят също се променя. Новите мисли и модели на поведение, създават нови позитивни и благоприятни за личността ситуации.

Проявата на неуважение към другите е преди всичко проява на неуважение към себе си. Когато човек критикува, той смята, че неговият начин на възприемане на ситуацията, събитието и света е единствено правилен. Осъждането е производно на горделивостта и егоизма. Осъждането на подсъзнателно ниво е бавен и разрушителен процес, които води най-често до онкологични заболявания, наркоманна и алкохолна зависимост и злоупотреба. В момента, в който човек започне да критикува и осъжда, той започва да изпитва недоволство. От живота му си отиват радостта, хармонията и спокойствието. Неприязанта, недоброжелателното отношение, враждебността към някого и нещо, водят до силна агресия, насочена към външния свят, която предизвиква онкологични заболявания, кожни болести, язви, наркомании и алкохолизъм.

Ненавистта е крайна проява на отхвърлянето. Тя има и друго проявление –безразличие и равнодушие, които са подтисната ненавист. Ненавистта води до здравословни проблеми с главата и очите.  Отключва болести като епилепсия, паркинсон, парализи, мозъчни травми, мигрени, тумори, тежки кожни заболявания.

Ако човек живее дълго време в раздразнение, това се проявява в болести на черния дроб, червата, кожата, стомаха и ставите.  Гневът и злобата са крайна форма на раздразнението. Проявяват се, когато  ситуацията е излязва извън контрол. Черният дроб и жлъчката са свързани с избухливостта. Подтиснатият дълго време гняв и избухливост водят до възпаление на жлъчката, спиране на жлъчните секреции, дискинеза на жлъчните пътища, образуване на камъни в жлъчката.

Проявата на гнева и избухливостта са свързани и със ставни заболявания, ревматизъм и изкълчвания.  Крайното изразяване и дълготрайното сдържане на гнева са еднакво вредни.

Как да трансформираме гнева си?!…Възможно ли е това  чрез промяна на мирогледа или чрез работа?!.. Работата – физическа, умствена, творческа, каквото и да е  помага, но временно.

По- добре е да се научим да не си създаваме ситуации, които да предизвикват гняв у нас. Никой от околните не е длъжен на никого с нищо. Когато човек смята, че към него се отнасят несправедливо, той започва да се чувства обиден. Обидата е отговор на оскърбление, огорчение, причинена болка, загуба на самоуважение, насилие във всичките му форми, било то физическо, вербално или инструментално. Обидата по своята същност е дълбоко потискан гняв. А гневът, води до проява на агресия, а не в редки случай до сляпа ярост, при която човек се ръководи единствено от инстинктите си и може да извърши най- тежко престъпление, за което след това да съжалява цял живот.

Дълготрайнато обида предизвиква язва на стомаха и на дванадесетопръстника, тумори, обриви и главоболие, мигрена и др.  Когато човек смята, че има недостатъци, той се настройва агресивно и към себе си.

Човек трябва да се научи да приема себе си като уникална частица от Вселената. Да обичаш себе си означава да премахнеш всяка форма на насилие и агресия спрямо себе си, да се изчистиш от чувството за вина, от недоволството към себе си, от самосъжалението. Обичта към себе си е свързана с уважение към собствената личност, с приемането на това, което си получил, като дар от Бога, като една неповторима и частица от него. Бог е любов. Всеки човек, които срещаме в живота си, носи за нас ценна и важна информация. В живота няма нищо случайно. Всяка среща може да бъде превърната в лично откровение.

Производна на обидата и гордостта е отмъщението. Желанието за отмъщение води до травми, парези и нещастни случаи. Ядът е емоция, породена от неуспехи и поражения.  Той води до натрупване на подсъзнателна агресия, към себе си, която от своя страна отключва поражения в черния дроб и в бъбреците. В живота няма успехи и неуспехи, а резултати. Ако един резултат не ни устройва това означава, че нещо трябва да се промени в начина ни на поведение, което ще доведе до различен резултат.

Дълготрайното разочарование води до ракови заболявания, туберкулоза и до болести на половите органи. Правенето на избор  е свързано не с чувството за вина, а с поемането на отговорност. Поемането на отговорност, създава нови поведенчески модели, променя начина на мислене и отношението към живота и света.  Всеки човек на даден етап от живота си прави такъв избор, на който е способен и за които е готов в определения момент.

Човек винаги избира как, с кого и по какъв начин да извърви своя ПЪТ. Той може да върви по своя път, като се самобичува, самоосъжда, презира и осъжда себе си и другите. Може да върви изпълнен със злоба, омраза, да сее интриги, да създава сплетни, клюки и всичко това, което носи в себе си, ще стига до другите и ще се връща отново и отново при него. Разрушителните мисли и чувства привличат подобни на себе си. Положителните и съзидателните мисли и чувства също. Много хора постоянно са недоволни от  себе си, от другите, от обстоятелствата, от времето и въобще от всичко. Те ежедневно се самонаказват и вгорчават своя  живот и този на околните. Често това е породено от комплекси за малоценност, ниска самооценка, вина или страх.

Постоянният страх води до язва, хипертония, натрупва стрес и привлича недоверие в хората и заобикалящия ни свят. В основата на страховете е липсата на доверие към себе си, към другите и към света изобщо. Доверието е производно на вярата. Ако човек иска да прогони страха, трябва да се вгледа в себе си и да намери причината, която го поражда. Тя винаги е скрита вътре в човека и в преживяното от него, в убежденията, във вярванията му  и във формирания му мироглед.

Една от причините за страховете е вкопчването силната привързаност към нещо. Човек може да се „вкопчи” във всичко – в материалните неща, в друг човек, във връзка, в идеал, в идея. Ако съумее да превърне в средство за живот материалните неща, а не в цел, той може да се освободи от вкопчването /фиксирането/  към определената в неговото съзнание и личност ценност, която обаче би могла да е пагубна за него и за живота му.

Всичко ценно трябва да бъде средство в живота, а не цел.  Подтискането на обидите, гнева, омразата и раздразнението, дълготрайно натрупаните негативни мисли водят до загуба на радост от живота. Водят до униние, което отключва тревожни прояви и депресия.

Користолюбието се проявява в желанието за облагодетелствуване за сметка на другите. То винаги е съчетано с лицемерие и завист. Завистливият човек е изнервен, неспокоен и винаги недоволен. Користолюбието, завистта, измамата, лицемерието и ласкателството са производни на горделивостта. Те натрупват  както вътрешна, така и насочена към външния свят  разрушителна агресия.

Ревността е едно от най-пагубните чувства. Чувство, което убива любовта, разрушава взаимоотношенията и води до сериозни заболявания.  Личната история на всеки човек се създава от събитията, опита и взаимоотношенията в живота му. Подсъзнанието съхранява цялата индивидуална /лична/ информация. Съзнателното отношение се променя и обогатява постоянно, но подсъзнанието запаметява всичко преживяно и оказва влияние върху живота на индивида. Човешкият мироглед се формира отначало под въздействието на родителите, училището, обществото, медиите. С течение на времето се превръща в подсъзнателна програма на поведенчески модели, която би могла да бъде съзидателна или разрушителна.

Подсъзнанието съдържа в себе си и информация за всяко събитие, което се случва във Вселената. Болестта е сигнал за нарушаване на  хармонията и равновесието с Вселената. Всяка болест е предупреждение за належаща промяна и необходимост от ангажиране да поемане на лична  отговорност за живота си. Когато човек иска да се откаже от някой вреден навик, най- лесно това става, ако си създаде друг, но полезен навик.

Болестта  е такова състояние на тялото, което дава сигнал, че има нарушение на цялостта, или дисбаланс и липса на хармония между психично /духовно/  и физиологично / физическо/ ниво. Симптомите й са физически израз на психични, дълго време не разрешавани  конфликти.

Човек се разболява, когато наруши единството и хармонията в себе си, когато допусне да се разкъса цялостта му между психично, физично и ментално ниво.

Човешко поведение, дълготрайни емоции и мисли, които отключват болестта:

 Главоболие – Претоварване, лицемерие, подценяване, самокритика и критика, страх, липса на доверие. Несъответствие между мисли и вътрешно поведение
Мигрена – Стремеж към съвършенство, постоянно осъждане  и критикуване, обвинения, неизказани самообвинения, самонаказване, комплекс за малоценност, вина
Амнезия – Страх , бягство от живота.
Тумор в мозъка – Упорито отказване да приемаме света на другите, стремеж към подчиняване на другите.
Невралгия – Нарушения в общуването и във възприемането на околния свят.
Радикулит – Страх и безпокойство свързани с пари, финансови притеснения, притеснения за бъдещето, поемане на непосилен товар.
Инсулт, парализи, парези – Непосилна ревност и омраза, съпротива срещу живота и съдбата, отстояване на възгледи и мнения с агресия, неприемане на гледната точка на другите, неудовлетвореност от живота, от хората, агресия към света и другите, избягване на отговорност, парализиращ страх, ужас, сдържан, подтиснат гняв неумение за изразяване на любов.
Епилепсия, гърчове, спазми – Силно психично напрежение, подсъзнателен страх, мания за преследване, вътрешна борба, високи нива на подсъзнателна агресия, ненавист, омраза, презрение, ревност
Хиперактивност – Липса на безусловна любов в детството.
Безсъние – Страх, безпокойство, борба, суета, чувство за вина.
Уши – Нежелание за чуване или неумение за вслушване в мнението на другите, нежелание за възприемане на казаното от другите, страх, силно изразено неприемане на някого или нещо.
Очи – Омраза, злоба, гняв към нещо или някого, когото не желаем да виждаме, злоба към някого, натрупана душевна болка,  дълготрайни обиди, нежелание за прошка, блокиране на чувствата.
Стенокардия – Неудовлетворена любов /към себе си, към близките, към околния свят/, стари обиди, ревност, жалост и съжаление, страх и гняв, страх от самотата, липса на любов и радост, игнориране на себе си, негативна нагаласа по отношение на другите и света.
Атероклероза – Липса на радост, съпротивление и напрегнат начин на живот, инат.
Хипертония /високо кръвно налягане/ – Вътрешно напрежение и съпротивление, породено от страхове, недоверие, нежелание за приемане на ситуациите, потискане на истинските чувства.
Хипотония /ниско кръвно налягане/ – Липса на вяра в собствените сили, дълготрайна борба и съпротиви.
Разширени вени – Претовареност, липса на удоволствие от живота, от творчеството, страх от бъдещето.
Тромбоза – Спиране на развитието, стрес от вкопчване в догми и погрешни вярвания.
Анемия – Липса на радост в живота, страх от бъдещето, комплекси, вкопчване в стари обиди, пагубни мисли и емоции.
Пневмония – Отчаяние и умора от живота, незараснали емоционални рани
Бронхит – Неизказан гняв и дълготрайни претенции, невротична атмосфера на живот.
Астма – Подтиснато ридание с източник конфликт от детството, силна зависимост от външни фактори, неспособност за самостоятелен живот, страх от живота.
Туберкулоза – Дълготрайна депресия и тъга.
Гърло, ангина, ларингит,  фарингит – Отразява състоянието на взаимоотношенията с близките хора. Преглъщане, подтискане на гнева, страх от изразяване гласно на мислите, липса на самоизразяване.
Херпес – Трудно възприемане на нови идеи и мисли, неизказани гневни и тъжни мисли.
Язва на стомаха и дванадесетопръстника – Затруднена способност за преработване на идеи, стопиране пред нещо ново в живота, дълготрайна неопределеност, натрупани чувства за обреченост, неумение за обмисляне и  приемане на промяна, страхове, уязвено самолюбие, дълготрайно желание за доказване на нещо, дълготраен свръхконтрол, неистов стремеж към власт, страх от неуспех, неприемане, дълготрайна враждебност и отвращение към нещо или към някого, гняв, обида, злоба, чувство за безизходица.
Черен дроб – Потискан дълготраен гняв, раздразнение или озлобение към нещо или някого, горчиви мисли, постоянно оплакване и самооправдание.
Камъни в жлъчката – Дълготрайно натрупвани горчиви и гневни мисли, гняв и гордост, раздразнение, нетърпение и недоволство от нещо.
Задстомашна жлеза, панкреатит – Дълготраен гняв и усещане  за безизходица.
Диабет – Стрес, горчива мъка, наличие на дълготрайни тревоги, липса на радост.
Камъни в бъбреците – Материализирани дълготрайни потискани агресивни емоции, гняв, чувство за неуспех и тревога, нетърпение, възмущение към околните силна зависимост от тях.
Наднормено тегло – Дълготраен страх, необходимост от защита, неудовлетворение и нехаресване на себе си, самокритичност, липса на обич към себе си, скрит гняв и нежелание за прощаване на нещо.
Артрит, ревматизъм – Дълготраен перфекционизъм, стремеж към съвършенство, високи очаквания към околните и от себе си, недостиг на любов.
Болки в кръста – Силни емоции, свързани със страх за пари и материално благополучие, усещане за дълготрайно носене на непосилен товар
Заболявания на краката – Емоции свързани със страх от бъдещето, липса на цел в живота.
Алергия – Знак за липса на емоционален контрол, раздразнение, обида, яд, гняв, неприемане или отхвърляне на някого или нещо.
Екзема, невродермит – Краен антагонизъм, отхвърляне, отричане, неприемане на някой или на нещо, психически сривове, силен стрес.
Псориазис – Силно чувство за вина и желание за самонаказание, възникнали след силни стресови ситуации, психическа натовареност при което биват унищожени чувството за доверие, любов и безопасност.
Изкълчвания – Гняв и съпротивления, силна обида, огорчение, желание за отмъщение.
Рак – Дълго стаяваните обиди, гняв, стреса и желание за отмъщение отключват болестта, горделивостта и породеното от нея високомерие, чувството за вина, постоянното осъждане и презрение  натрупват негативни емоции, които съчетани с психотравматичен стрес водят до ракови заболявания.
Алкохолизъм  – Силен емоционален стрес неумение за поемане на отговорност, дълготрайно натрупан страх, омраза, ревност, обида, отчаяние, яд, чувство за малоценност, липса на любов и внимание. Много хора използват алкохола, като начин за освобождаване от физическо и психическо натоварване, като бягство от реалността и от проблемите.

Камелия Мирчева – психолог (http://www.psiholozi.com)

Източник: bulblog.com

Още по темата:

Advertisements

6 Comments Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s