Кога емоциите пречат

Албърт Елис е едно от големите имена в американската психология. След кратка практика като психоаналитик той създава своя собствена терапевтична школа, където започва да прилага  рационално емотивната поведенческа терапия. В същността си тя е вид когнитивна терапия, тъй като приема разбирането, че интерпретацията на събитията е това, което предизвиква негативни емоции , а по-късно дисфункционално поведение.

Основните принципи в създадената от Албърт Елис рационално- емотивната поведенческа терапия са:

* Индивидът е отговорен за своите емоции и поведение.

* Вредните емоции и дисфункционално поведение са продукт на ирационалното мислене.

* По-реалистичното разбиране на нещата може да бъде научено и с достатъчна практика може да се превърне в част от мисленето и поведението на индивида.

* Развитието на по-реалистично разбиране за нещата и събитията предизвиква по-дълбоко себеприемане и по-голямо задоволство от случващото се в живота на индивида.

Според Албърт Елис, основният проблем на голяма част от пациентите се състои в това, че те вярват в идеи, които не отговарят на истината и в същото време имат прекалено високо мнение за себе си. Комбинацията от тези две характерни особености, които се поддържат една друга, води до невротично „вкопчване“ в собствените представи и въображаеми убеждения от една страна, а от друга е налице  стремеж на всяка цена да се поддържа изкуствен имидж пред света и пред себе си. При това положение неминуемо настъпва  момент, в който действителността се разминава с техните нереални идеи и представи,  а това ги кара да се чувстват дълбоко и трайно неудовлетворени.

Албърт Елис  е описал 12 ирационални убеждения, които, според него, причиняват и поддържат наличието на неврози и неудовлетвореност у хората ( американски клинични изследвания  доказват, че тези убеждения  наистина стоят в основата на повечето невротични разстройства).

А ето и самите ирационални убеждения:

1. Крайно необходимо е да бъда обичан от значимите за мен хора за почти всичко, което правя.

2. Определени действия са отвратителни, порочни и всеки, който ги извършва трябва да бъде сурово наказан.

3. Когато нещата не стават  така, както  аз искам,  смятам, че е  ужасно.

4. Нещастието винаги идва отвън и се предизвиква от хората и събитията.

5. Ако нещо е  опасно или може да бъде опасно ,застрашаващо, трябва да съм потиснат и безкрайно обзет от него.

6. По-лесно е да избегна, отколкото да посрещна трудностите в живота и да поема своята отговорност.

7. Абсолютно задължително имам нужда от някого или нещо друго, което е по-силно или по-велико от мен , на което да разчитам.

8. Трябва да бъда максимално компетентен, интелигентен и да успявам във всичко.

9. Щом нещо веднъж е повлияло на живота ми, то следва това нещо да ми влияе винаги.

10. Трябва да имам гарантиран и пълен контрол върху нещата от живота.

11. Щастието е възможно да се постигне по инерция и чрез бездействие.

12. Аз нямам никакъв контрол върху емоциите си и не мога да направя нищо, когато се почувствам разстроен от нещо.

Като контрапункт на тези ирационални идеи Албърт Елис предлага рационално емотивната поведенческа терапия, чрез която се цели когнитивна , а след това и поведенческа промяна. Тази теза  е в съзвучие с разбирането в когнитивната парадигма, че събитията сами по себе си не са проблемни или застрашаващи. Такива ги прави нашата интерпретация. Това става само тогава, когато дадено събитие се оцени като опасно или стресиращо, което провокира вредни емоции, а след тях идва и  дисфункционалното поведение.

Автор: Боряна Семерджиева

Psiholozi.com

Advertisements

3 Comments Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s