Има две възможности. Или ще си затвориш очите и ще станеш догматик, ще станеш християнин, хиндуист или мюсюлманин… ще станеш като щраус. Това няма да промени живота ти, а просто ще ти затвори очите. Просто ще те направи глупав, неинтелигентен. В своята неинтелигентност ще се чувстваш сигурен – всички идиоти се чувстват сигурни. Всъщност само идиотите се чувстват сигурни. Истински живият човек винаги ще се чувства несигурен. Може ли изобщо да има сигурност?

Животът непрестанно се движи с хиляда и една неустановености. В това е неговата свобода. Не я наричай несигурност.

Свободата създава страх. Хората говорят за свободата, но се страхуват. А човекът още не е човек, ако се страхува от свободата. Аз ви давам свобода, не ви давам сигурност. Давам ви разбиране, не ви давам знание. Знанието ще ви направи установени.

Самата готовност да останеш в неустановеност е смелост, упование. Интелигентният човек е този, който остава буден в каквато и да е ситуация – и откликва на нея с цялото си сърце. Не че знае какво ще се случи; не че знае: „Направи това и ще се случи онова“. Животът не е наука, той не представлява причинно-следствена верига.

Животът не слуша твоята логика; той си върви необезпокояван по своя път. Ти трябва да слушаш живота, него не го интересува логиката ти.Този, който е готов да предприеме изследването, наречено истина, трябва да бъде готов да върши много грешки, неправилни неща – трябва да може да рискува.

Страхът е този, който те прави роб – твоят страх. Когато си безстрашен, вече не си роб; всъщност, твоят страх е това, което те кара да правиш другите роби, преди те да могат да се опитат да те заробят.

Този, който е безстрашен, нито се страхува от някого, нито кара някой друг да се страхува от него. Страхът напълно изчезва.

Думата „смелост“ е много интересна. Тя идва от латинския корен cor, което означава сърце. Думата „смелост“ идва от корена cor – corозначава сърце – значи да си смел означава да живееш със сърце. А слабите, само слабите хора живеят с главата си – уплашени, те се обграждат със сигурността на логиката. Уплашени, те затварят всички прозорци и врати – с богословие, с концепции, с думи, с теории – и се скриват вътре зад тези затворени врати и прозорци.

Пътят на сърцето е път на смелостта. Той означава да живееш в несигурност, да живееш в любов, и да се уповаваш; той означава да навлезеш в непознатото. Той означава да оставиш миналото и да позволиш на бъдещето да бъде. Смелостта означава да се движиш по опасни пътища. Животът е опасен и само страхливците могат да избегнат опасността – но тогава те вече са умрели.

Този, който е жив, истински жив, интензивно жив, винаги ще навлиза в непознатото. Там има опасност, но той ще поеме риска. Сърцето винаги е готово да поеме риска, сърцето е хазартен играч. Главата е бизнесмен. Главата винаги пресмята – тя е хитра. Сърцето не пресмята.

Да срещнеш реалността така – все едно си първият човек, който съществува – това е освобождаване. Това ново освобождава.

Отговорността ми е към моето сърце, а не към когото и да било в света. Така и твоята отговорност е само към твоето собствено същество. Не върви против него, защото това означава да се самоубиеш, да се самоунищожиш. А каква е ползата? Дори и хората да те уважават, дори и да те смятат за един много трезв, порядъчен, достопочтен човек, тези неща няма да подхранят твоето същество. Те няма да ти дадат каквото и да е по-дълбоко прозрение в живота и неговата красота.

Трябва да се интересуваш само от това да се погрижиш за тези качества, които можеш да вземеш със себе си, когато смъртта разруши твоето тяло, твоя ум, и да ги защитиш, тъй като тези качества ще са единствените ти придружители. Те са единствените истински стойности, и хората, които са ги постигнали – само те живеят, другите само се преструват, че живеят.

Истината е преживяване, не е вярване.

Просто да съществуваш не винаги означава, че си жив. Погледни живота си. Можеш ли да го наречеш благословия? Можеш ли да го наречеш дар, подарък от съществуванието? Би ли искал този живот да ти се дава все отново и отново?

Не слушай писанията – слушай своето сърце. Това е единственото писание, което препоръчвам: слушай го много внимателно, много съзнателно, и никога няма да сгрешиш. А като слушаш сърцето си, никога няма и да си в раздвоение. Слушайки сърцето си, ще започнеш да се движиш в правилната посока, без дори и да мислиш за това кое е правилно и кое погрешно.

И помни, аз не ти гарантирам, че той винаги ще те води в правилната посока. Много пъти ще те води в погрешна посока, защото за да дойде до правилната врата, човек трябва първо да почука на много погрешни врати. Така стоят нещата. Ако изведнъж попаднеш на правилната врата, няма да можеш да я разпознаеш. Затова помни: в крайна сметка никое усилие не отива напразно, всички усилия допринасят за върховната кулминация на твоето израстване.

Затова не се колебай, не се притеснявай прекалено за това, че можеш да сгрешиш. Това е един от проблемите: хората биват учени никога в нищо да не грешат, и така стават толкова колебливи, толкова уплашени, толкова стреснати да не би да сгрешат, че застиват неподвижно. Не могат да се движат, да не би нещо погрешно да се случи. Затова стават като камъни, загубват всякакво движение.

Върши колкото се може повече грешки, като помниш само едно нещо: никога не извършвай една грешка два пъти. И така ще израстваш. Това е част от свободата ти да се отклониш, част от достойнството ти да вървиш дори и против Бога. Апонякога е прекрасно да вървиш дори и против Бога. Ето така ще започнеш да имаш гръбнак – иначе има милиони безгръбначни хора.

Но моето разбиране е това, че винаги, когато се дават заповеди, те създават трудности за хората, тъй като още по времето, когато се дават, те вече са остарели. Животът седвижи толкова бързо; той е динамика, не е статичност. Той не е застояла локва, той е Ганг, той непрестанно тече. Той никога не е един и същ в два последователни момента. Затова едно нещо може да е правилно в този момент, а да е неправилно в следващия.

ОШО

Сродни статии:

Избрани мисли от ОШО , ОШО за сродните души