Какво осъзнаваме понякога, когато е късно

on

Meдицинска сестра, чиято работа е да облекчава предсмъртните мъки на своите пациенти, записала за какво най-често съжаляват хората в края на живота си.

По късно тя издава книга, в която, не само описва кои са петте най-чести угризения на умиращия, но и прави личен коментар върху всяко едно от тях. В следващите няколко реда ще ви покажем кои са Топ 5 от мислите на умиращия човек и за какво той съжалява. Под всеки цитат ще намерите и коментар от авторката Брони Уеър.

5. Иска ми се да си бях позволил да бъда по-щастлив

„Учудващо това е една от най-честите мисли на умиращия човек. За съжаление много хора не си дават сметка, докато не стане твърде късно, че всъщност щастието, до голяма степен, е въпрос на избор. Много хора просто откриват своята зона на комфорт и животът им се върти около едни и същи стари навици и емоции. Страхът от промяна ги кара да се заблуждават, че са напълно задоволени от живота, които имат, но накрая разбират, че всъщност цял живот са искали просто истински смях, повече спонтанност и дори малко глуповатост…“

4. Иска ми се да бях запазил контакт със старите си приятели

„Много от хората, за които се грижех, не осъзнаваха цената на старите си приятели. Повечето от тях осъзнаваха, колко са им скъпи тези стари познанства едва в последните си седмици и искаха да се видят с тях един последен път. За жалост това не винаги беше възможно да се уреди за толкова малко време. Съжаляваха за това, че са били толкова вглъбени в собствените си животи и не са могли да отделят време и усилие за да поддържат и подхранват приятелските си отношения. Всички тъгуват за приятелите си, когато умират.“

3. Иска ми се да имах куража да изразя на глас какво наистина чувствам

„Оказа се, че много хора подтискат истинските си чувства, за да запазят мир и топли отношения с другите. В резултат на това, те се обричат на посредствено съществуване и никога не показват какви всъщност са. Много от тях също развиват и болестни състояния, които са прекия резултат на съгласието им да живеят в постоянно недоволство.“

2. Иска ми се да не бях отделял толкова много време за работа

„Тези думи излизаха от устата на всеки пациент от мъжки пол, който имах. Всички съжаляваха, че са пропуснали младините на децата си и че не са се наслаждавали достатъчно на компанията на половинката си.“

1. Иска ми се да водех живот, в който да съм истински пред себе си, а не живот, в който съм такъв, какъвто другите очакват да бъда…

„Това беше най-честото угризение от всички. Когато животът ви е в своя край е много лесно да се обърнете назад и да видите всички тези мечти, които са останали неизпълнени. Повечето от пациентите ми признаваха, че не са осъществили дори и половината от истинските си желания. В крайна сметка всички те осъзнаваха, че просто да си здрав дава невероятната свобода да бъдеш какъвто искаш и да правиш каквото искаш. Много жалко, че го осъзнаваха, когато е прекалено късно…“

Източник: thinkinghumanity.com/превод: damikanyat.bg

Никога не е късно да започнете от настоящият момент и да променяте всичко, което не ви е присърце. По-добре късно отколкото никога. Всеки ден е нова възможност и всяка минута е ценна, за да й се насладите, за да благодарите, да сте радостни и щастливи. 🙂

Advertisements

One Comment Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s