Перлите и тъгата

on

Една насмешка и леко веселие се появяват в мен, когато напоследък се случват разни чистения покрай планетите и влиянието на разни ретроградни бушувания. И във всеки подобен период стигам до доказателствата, че ние едва ли не си предусещаме нещата, които сме си поканили преди това. Знаците се сипят отвсякъде, но докато не се случи „нещото“, не им обръщаме много внимание. Крайпътни камъни има винаги, но те не ни пречат докато не се спънем в тях. В такива моменти си казвам, че конфузните и тъжни ситуации са дар за нас.

Колкото и абсурдно да звучи, тъгата си е благодат и емоциите са подарък, една невидима стълбица, която ни се дава не да се изкачваме, а да слизаме. Дава ни се, за да слезем към дъното на душата ни и да се докоснем до най-големите ни липси и болки. Няма такова състояние при което можеш да познаеш добре себе си, както в състоянието на голяма тъга и мъка. На никой не е приятно да бъде дълго време потопен в тези усещания. И въпреки това, ако съумееш умно да разпознаеш ползите, ще вземеш и даровете. А те са много. Никога в състояние на покой или радост няма да разпознаем над какво е добре да поработим, за да стигнем до така мечтаното състояние на непрекъснат покой и тиха радост.

Всеки си има емоционалния багаж. Иска се да си поразвил изкуството да познаваш себе си и да умееш да се гледаш отгоре като фигурка за шах. Защото животът си е шах, само където в играта си има правила и сигурност, докато в реалността ние си мислим, че знаем правилата за разгръщане, а всъщност се оказва, че не знаем къде сме слаби, докато не паднем в трапа. В такива моменти се иска смелост да се гмурнеш на дълбокото и да откриеш перлите. Хем ти се иска да избягаш от негативните усещания, хем да избягаш от ситуацията, която ти ги разбудила, хем искаш да си щастлив. Решението е едно, потъваш надълбоко и се наслаждаваш дори и на тъгата си. Тя е онова магично състояние, където се усещаш малък като черна точка, заобграден с много главни букви и разни непознати удивителни. Ако съумееш да разплетеш пъзелът, ще напишеш изречението правилно и ти ще си главната буква. А за да си главната управляваща сила в твоят живот е добре да започнеш със себе си, да се коронясаш за цар или царица и да държиш здраво жезъла.

Говори се много как да бъдем автентични. В моментите на болка сигурно сте получавали съвети с послания да не мислиш за ситуацията, да ходиш да се развеселиш някъде, да изтриеш човекът, който те е наранил, да не мислиш за провалът си, нищо не е станало и т.н. В такива ситуации в добре да се потопим изцяло в усещанията. Бягането от тъгата ще поработи за малко, но нищо затулено не е достатъчно добре скрито завинаги. Емоционалният багаж се появява при всяка нова ситуация, която ще бъде разбутана от миналите спомени в емоционалното тяло. Така може да продължи до вечност – да бягате от проблема, да забравите приятелят, който ви е разочаровал, да отстраните хората, които са ви обидили. Но истината е, че никой външен човек не може да ви причини нещо, ако вие не го носите.

Стойността на всички хора и случки около нас се дължи на отношението, което ние има предаваме. Така че да си автентичен и свободен ще се получи само тогава, когато се освободиш от болки и модели. А това става с тяхното опознаване. Какво по-добро място да ги откриеш, от това състояние на тъга или мъка. Естествено не става въпрос да потънеш в някоя жестока депресия, която да те разруши напълно. Става въпрос да си дадеш време и да усещаш всичко. Да изживееш всяка тъпа болка.  Да не се задоволяваш с прояви, които ще те накарат да забравиш, защото да зариеш нещо, не значи че си го преодолял. Ти си го покрил умишлено, но то е там. Обичай себе си в този момент. Открий начин да останеш сам и да се опознаеш, не бягай сред шумът на тълпата, колкото и да ти се иска да заглуши болката ти. Нея можеш да я излекуваш само Ти.

В една от книгите си, Лиз Бурбо пише именно за маските. Често хората, които бягат от човек или ситуация, носят травми от детството. За да ги откриеш се иска наблюдение, да си спомниш ситуации от миналото, когато пак си се чувствал така. Често ситуациите се случват заради проекция предизвикана от стар спомен. Всеки човек има различни начини, по които може да стигне до усещанията си. Повечето хора използват тишината, разходките сред природата, място на което ще могат да усетят в дълбочина чувствата си. Споделянето, разказването на приятел е добре, но да се има предвид, че съветите които ще ви даде човекът ще носят неговият опит. А той не е еднакъв с вашият. Често срещана и работеща техника е писането, изписването на всичко, каквото усещате в момента. След дни, прочитайки го, ще получите по-реалистичен образ на усещанията си. Дайте си време и потънете във всяко усещане. Болката е признак, че нещо идва, за да бъде излекувано. Не скривайте емоциите си и не ги отхвърляйте. Да страда човек не е признак на слабост. Признак на слабост е да бягаш от ситуацията и нежелание да застанеш лице в лице с проблемът в теб.

Да обгърнеш тъгата с любов, значи да я приемеш, както приемаш радостта. Не знам защо много хора бягат от това състояние и го свързват само със сълзи и болка. А то е помощ за нас.  Не се страхувайте да останете разголени, крехки и слаби, да тъгуваш не е срамно, да бъдеш слаб не е признак на безсилие, а е признак на позволение и приемане. Позволете си да бъдете там, във всеки миг и във всяко състояние. Всеки води скрити битки и смята, че не е достатъчно добър щом тъгува. Задушаващо е да се опитате да бъдете винаги силни, безупречни и безпогрешни. Глупаво е да скривате онова, което изпитва душата ви. Дайте си време и открийте перлите.

Автор: Видислава 

Advertisements

5 Comments Add yours

  1. Теодора каза:

    Страхотно! Мисля като теб за тъгата. А когато я изживееш докрай, без патерици, от перлите изгрява ново слънце. Неочаквано, но естествено. Знам го, защото го преживявам. Сега. Бъди щастлива, Видислава!

    Liked by 1 person

    1. Vidislava каза:

      Благодаря, Теодора!
      Щастие и леко преминаване през трудните моменти ти желая!

      Like

  2. Гергана Илиева каза:

    Много хубаво уловено и изразено, много съм впечатлена и възхитена и благодарна, успех пожелавам с писането и изразяването 🙂

    Liked by 1 person

    1. Vidislava каза:

      Благодаря ви много! 🙂

      Like

  3. nikisav7007 каза:

    Благодаря ти, Видислава! Не обичах тъгата, не обичах болката и тя ставаше още по-тъжна и тежка, но когато започнах да я обичам, да се вслушвам в тишината, започнах да усещам покоя и да откривам перлите! 🙂

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s