Има мигове на затишие

Има моменти, когато подходящата музика засилва усещането на думите.

Има моменти, когато трябва да спреш.  Да се заслушаш в себе си. В онзи глас, вътре в теб. Да забавиш ритъма. Да спреш да предизвикваш нещата. Да ги оставиш да се случат. Да приемеш идващото и да се настроиш спрямо него. Да отдъхнеш. Да потърсиш покой. Да се насладиш на тишината.

Има моменти, когато ще плуваш в деня. Когато плуваш само в настоящето. Да усетиш мига. Да спреш да мислиш и плануваш. Да спреш да искаш и очакваш. Да притихнеш. Да се приготвиш за новото.

Има моменти, когато ставаш невидим за света. Когато спираш да показваш и търсиш.Когато оставяш да те намерят. Когато се оставиш да те поискат. Когато спираш да бъдеш водещата фигура. Когато се наслаждаваш на танца под дъжда. Когато спираш да гребеш срещу течението, а се оставиш на вълната да те заведе в непознатото. 

Има мигове на затишие. Мигове, които те зареждат. Които ти спестяват усилията. Мигове, когато си уморен. И когато поспираш. Получаваш покой. Зареждаш. Дишаш. И Си.

Мигове на релакс. Мигове в тишината. Далеч от гръмкия свят. Видим и невидим сред хората. Да бъдеш без усилия. Без да инициираш. Без вълнения и мисли. Без емоции. Празен и пълен едновременно.

Притихване. И вглъбяване. Да се заслушаш. И да чуеш. Мигове, които си дължиш.

 

Видислава 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s